Фуния на Берлезе-Тулгрен

Схема на фуния на Берлезе

G) Източник на топлина (ел. крушка) F) Излъчвана топлина E) Фуния D) Почва или почвена постилка C) Мрежичка B) Съд за съхранение A) Течност за съхранение

Фунията на Берлезе-Тулгрен е приспособление за отделяне на дребни животни, най-често членестоноги, от почвени проби. Изобретена е от италианския ентомолог Антонио Берлезе през 1905 г. и е модифицирана по-късно от Алберт Тулгрен. Нарича се още апарат или фуния на Берлезе и апарат или фуния на Тулгрен.

Принцип на работа

Съоръжението работи като създава температурен градиент (разлика в температурата) нагрявайки почвената проба отгоре. Организмите се стремят да избягат от по-високата температура и от изсушаването и се придвижват надолу. Преминавайки през мрежичката отделяща почвата от съда за съхранение, животинките попадат в съда, който обикновено съдържа течност за съхраняването („консервирането“) им.

В оригиналното описание на Берлезе за източник на топлина се използва мях с гореща вода. Тулгрен предложил модификация при която топлината се излъчва от електрическа крушка с нажежаема жичка, а температурният градиент се усилва чрез метален цилиндър поставен около пробата.

Мрежичката се избира с минималната достатъчна големина за пропускане на изследваните организми, но не по-голяма, за да попада възможно най-малко почва в съда за съхранение. Най-често членестоногите се съхраняват в 70-80% разтвор на етанол, но най-подходящата течност зависи от вида на изследваните животни.