Хавиер Качо Гомес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хавиер Качо
Javier Cacho Gómez
испански писател

Роден

Националност Испания
Литература
Жанроверомани, разкази, документалистика
Семейство

Уебсайтwww.javiercacho.com
Хавиер Качо в Общомедия

Хавиер Качо (на испански: Javier Cacho) е съвременен испански писател, учен, изследовател, физик.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Хавиер Качо започва своята научна работа в Националната комисия за космически изследвания (CONIE) и през 80-те години на ХХ век се занимава с изследвания, свързани с изучаването на озоновия слой. Впоследствие става ръководител на Лабораторията за атмосферни изследвания в Националния институт за космически технологии към Министерството на отбраната на Испания (INTA)[1]

Хавиер Качо е учен, чиято изследователска кариера е свързана с Антарктида. През 1986 г. той е член на Първата испанска експедиция до Ледения континент и оттогава е участник в още пет научни експедиции, изследвайки разрушаването на озоновия слой над Антарктида, през последните три е ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ [2].

В продължение на няколко години е сътрудник на Междуведомствената комисия за наука и технологии (CICYT) на Испанската антарктическа програма, секретар на Националния комитет за антарктически изследвания на Испания, и заместник-делегат в Научния комитет за антарктически изследвания.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Още в началото на научната си кариера Хавиер Качо пише рецензии и популярни статии като научен сътрудник на енциклопедиите на издателство „Салват“ в различни области на науката.

След появата на озоновата дупка не само участва в множество научни и медийни кампании за изследването ѝ, но също така пише и книгата си „Антарктида: озоновата дупка“, която става първата популярна книга в Испания и втората написана в света по тази тема.

В периода 1980 – 2000 г. е координатор и редактор на няколко книги от колекция FIAT за околната среда, сътрудник на сп. „Естратос“, член на редакционния съвет на сп. „Научни и социални тенденции“, ръководител на екологичната секция на сп. „Планетарно съзнание“, ръководител на новинарския отдел в интернет платформата Геоскопио, специализирана в теми за околната среда, и автор на собствена рубрика в боливийския вестник „Преса“.

Хавиер Качо на Антарктида като ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“

След завръщането си от Антарктида за първи път започва да се интересува от историята на изследването на този континент. В резултат на многогодишните си изследвания написва книгата „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“[3] (издателство „Форкола“ [4], 2011 г.), която става бестселър в Испания с шест издания. Книгата е преведена на български език и публикувана от издателство „Сиела“[5](2011 г.) с предговор от проф. Христо Пимпирев.[6] През ноември 2013 г. в Испания е публикувана поредната книга на Хавиер Качо „Шакелтън, несломимия“ (изд. „Форкола“), която вече е преиздавана три пъти. През ноември 2017 г. излиза романът му за живота на големия полярен изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен, а през 2018 г. е публикувана книгата „Аз, Фрам“, в която главен герой е корабът „Фрам“, разказващ за своите пътешествия до Северния и до Южния полюс заедно с полярните изследователи Ото Свердруп, Руал Амундсен и Фритьоф Нансен. През 2019 г. „Аз, Фрам“ е публикувана и на български език.

Литературната дейност на Хавиер Качо е съсредоточена основно върху темата Антарктида. Автор е на книгата „Дългият поход към Южния полюс“ за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век. Написал е и няколко книги за детската аудитория – „Мадрид на Дон Хосе“, „Николас – птичката, която не искаше да лети“, „Антарктически истории“, а романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ (2001, издателство „Тао“) е преведен и на български език (2008, издателство „Св. Климент Охридски“).[7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Хавиер Качо и проф. Христо Пимпирев на премиерата на „Амундсен – Скот“ в „Институт Сервантес“ – София, 5 декември 2012 г.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Antártida: el agujero de ozono (Антарктида: озоновата дупка), Мадрид, изд. Табапрес, 1989
  • Las aventuras de Piti en la Antártida, Мадрид: изд. Тао, 2001
  • Приключенията на Пити на Антарктида, София: изд. Св. Климент Охридски, 2008
  • Amundsen – Scott: duelo en la Antártida. La carrera al Polo Sur, Мадрид: изд. Форкола, 2011
  • Амундсен – Скот: дуел на Антарктида, София: Сиела, 2011
  • Shackleton, el indomable, Мадрид: изд. Форкола, 2013
  • Nansen, maestro de la exploración polar, Мадрид, изд. Форкола, 2017
  • Yo, el Fram, Мадрид: изд. Форкола, 2018
  • Аз, Фрам София: изд. Парадигма, 2019

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]