Кандит Дъгарадин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хаджи Кандит Дъгарадин)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кандит Дъгарадин
български революционер
Роден
1830 г.
Починал
5 октомври 1909 г. (79 г.)

Хаджи Кандит Дъгарадин или Дагарадин е български революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кандит Дъгарадин е роден в 1830 година в разложкото село Банско. По професия е майстор златар и търгува с украшения из Османската империя. През месец март 1876 година става ръководител на създадения революционен комитет в Банско и дейно участва в подготовката на въстание в Разложко. Поддържа връзки с войводата Георги Бенковски, Тодор Каблешков, а има сведения, че се е срещал и с Васил Левски.[1]

При разгрома на революционната мрежа в Разложко, Хаджи Кандит е арестуван заедно с другите ръководители и изправен пред военен съд в Неврокоп. Смятан за водач на подготвяния бунт, Хаджи Кандит е подложен на изключително тежки мъчения – затварян е в тесен клозен с набити гвоздеи.[2] Той открито заявява, че е участвал в подготовката на бунта и съжалявал, че не му се е удало да вземе участие в него, но не издал никакво друго име. Преди края на процеса Пловдивският военен съд изисква Хаджи Кандит и Филип Стоянов за очна ставка с Кузман Поптомов, който е в Пловдивския затвор. След очната ставка, Стоянов е върнат в Неврокоп, а Хаджи Кандит е осъден на смърт. В деня на екзекуцията в Пловдив пристига комисия със султански ферман за помилване. Началникът на гарата, арменец, веднага уведомява комисията, че вече няколко души са откарани за бесене над Марица и българите са спасени в последния момент. Хаджи Кандит се връща в Банско точно на помена за 40 дни от смъртта му.[3]

Хаджи Кандит Дъгарадин е един от ръководителите и деен участник в Кресненско-Разложкото въстание, което пламва в Разложко на 8 ноември 1878 година. Убит е при опит за грабеж в дома му в 1909 година.

Къщата, в която е живял в Банско, известна като Радоновата къща, днес е историко-етнографски комплекс.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
  2. Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
  3. Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 71.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 300.
     Портал „Македония“         Портал „Македония