Хайнрих II Зигеберт фон Верд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Château de Verdelles

Хайнрих II Зигеберт фон Верд Постумус (на немски: Heinrich II Sigebert posthumus Landgraf im Elsass, Graf von Werd; * 1239; † 13 февруари 1278) е от 1238 г. ландграф в Долен Елзас и граф на Верд (Château de Verdelles).

Хайнрих II Зигеберт фон Верд се ражда се след смъртта на баща му. Той е единственият син на Хайнрих I, ландграф в Елзас († пр. 5 февруари 1238) и съпругата му Елизабет фон Монфор († 1269), вдовица на граф Манеголд фон Неленбург († 1229/1234), дъщеря на граф Хуго I фон Брегенц-Монфор († 1230/1234) и Мехтилд фон Ванген († 1218). Внук е на Зигеберт IV, ландграф в Елзас, граф фон Франкенбург-Верд († сл. 1226), и Аделхайд фон Риксинген. Майка му Елизабет фон Монфор се омъжва трети път през 1239 г. за вилдграф Емих II фон Кирбург-Шмидтбург († пр. 1284), син на вилдграф Конрад II фон Даун († сл. 1263). Така Хайнрих II Зигеберт фон Верд е полубрат на граф Еберхард III фон Неленбург († сл. 1257), вилдграф тамплиер Фридрих фон Кирбург († сл. 1310), на вилдграф Готфрид II фон Кирбург († 1301), Гизела фон Кирбург († сл. 1313), омъжена за Филип II фон Фалкенщайн († пр. 1295), и на Емих вилдграф фон Кирбург, епископ на Фрайзинг (1283 – 1311).

Графството Верд се намира в Елзас, южно от Страсбург. Първите графове на Верд са доказани от 1189 г. и още преди 1200 г. имат титлата ландграф в Елзас. Те произлизат от графовете на Сарбрюкен (Сааргауграфове). Дворецът Верд се намира в Матценайм в Гранд Ест (бившия Елзас) в североизточна Франция.

Хайнрих II Зигеберт фон Верд Постумус умира на 13 февруари 1278 г. на 39 години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих II Зигеберт фон Верд се жени за Гертдруд фон Дике († между 27 октомври 1266 и 15 февруари 1269), дъщеря на Александер фон Дике. Те имат децата:[1][2]

Хайнрих II Зигеберт фон Верд се жени втори път 1267/април 1269 г. за Берта фон Раполтщайн († сл. 1302), дъщеря на граф Улрих II фон Раполтщайн († 11 април 1283) и Рихенца фон Ньофшател. Те имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Becker: Geschichte der Reichslandvogtei im Elsaß. Von ihrer Errichtung bis zu ihrem Übergang an Frankreich 1273 – 1648, Straßburg 1905.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 151.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 146., Vol. XVIII, Tafel 146.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:151

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]