Господство Лихтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замък Лихтенберг

Господство Лихтенберг (на немски: Herrschaft Lichtenberg; на френски: Seigneurie de Lichtenberg) е територия на Свещената Римска империя в Долен Елзас около градовете Страсбург и Хагенау.

Неговият център се намирал в замък Лихтенберг в Горна Франкония в Бавария. Първите, споменати в документи са Алберт фон Лихтенберг през 1197 г., домхер в Страсбург, и Рудолф фон Лихтенберг през 1202 г. Лихтенбергите са роднини с господарите на Хюнебург и през 1249 г. успяват да получат фогтайството за Страсбург. Конрад фон Лихтенберг (1273 – 1299) става епископ на Страсбург. Господарите на Лихтенберг чрез консеквентна териториална политика увеличават тяхното господство през 14 и 15 век.

Със смъртта на Якоб фон Лихтенберг, фогт на град Страсбург, родът Дом Лихтенберг измира. Наследнички са двете му племенници, Анна и Елизабет фон Лихтенберг, дъщерите на умрелия по-рано Лудвиг V фон Лихтенберг (* 12 май 1417, † 25 февруари 1471). Анна е омъжена за граф Филип I Стари, фон Ханау-Бабенхаузен, техните наследници започват да се наричат фон Ханау-Лихтенберг.

Елизабет е омъжена за граф Симон IV Векер фон Цвайбрюкен-Бич.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Karl Weber: Lichtenberg. Eine elsässische Herrschaft auf dem Weg zum Territorialstaat. Guderjahn, Heidelberg 1993.
  • Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg. Straßburg 1938.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]