Хайнрих XI (Хенеберг-Шлойзинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Хенебергите

Хайнрих XI (VIII) фон Хенеберг-Шлойзинген, наричан „Неспокойния“, „Младия“ (1429) (на немски: Heinrich XI (VIII) von Henneberg-Schleusingen, „der Unruhige“, „der Jüngere“ (1429); * 17 март 1422; † 10 септември 1475 в Калтеннордхайм, Тюрингия) от фамилията на графовете на Хенеберг е духовник до 1445 г., след това граф в Калтеннордхайм.

Той е вторият син на граф Вилхелм I фон Хенеберг-Шлойзинген († 1424 в Кипър) и съпругата му принцеса Анна фон Брауншвайг-Гьотинген († 1426), вдовица на маркграф Вилхелм I фон Майсен († 1407), дъщеря на херцог Ото I фон Брауншвайг-Гьотинген († 1394) и Маргарета фон Юлих-Берг († 1442). По-големият му брат е управляващият граф Вилхелм II (* 1415; † 1444).

Хайнрих XI започва духовническа кариера и се отказва от наследството от баща му в Хенеберг-Шлойзинген. Той е записан в университетите в Ерфурт (1433) и Кьолн (1436). По-късно той е домхер в Кьолн (1436), Вюрцбург (ок. 1437), архидякон във Вюрцбург (1455) и домхер в Бамберг (1438 – 1448).

По-големият му брат Вилхелм II умира при лов на 8 януари 1444 г. и оставя малолетни синове. Хайнрих XI напуска 1445 г. духовничеството, жени се и има претенции за графството Хенеберг против племенниците си. Води и битки. Така започват големи неспокойствия в страната. Намесват се херцог Вилхелм III от Ваймар и маркграф Албрехт Ахилес от Бранденбург.

От 1445 до смъртта си 1475 г. Хайнрих XI управлява в Амт Калтеннордхайм. Той има множество конфликти със съседните господства.

Хайнрих XI има една дъщеря:[1]

  • Маргарета фон Хенеберг († 1491)

Хайнрих XI фон Хенеберг-Шлойзинген умира на 10 септември 1475 г. в Калтеннордхайм, Тюрингия и е погребан в катедралата на Вюрцбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin Kronfeld: Thüringisch-Sachsen-Weimarische Geschichte. Böhlau, Weimar 1878. (Landeskunde des Grossherzogthums Sachsen-Weimar-Eisenach, Teil 1) [rezensiert von:] Ulrich Stechele; S. 78f.
  • Ulrich Heß: Henneberg, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538
  • Johannes Mötsch, Henneberg, Grafen von, in: Historisches Lexikon Bayerns Stand: 8. April 2010
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 147.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 22.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]