Харалд Шулц-Хенке
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Харалд Шулц-Хенке Harald Schultz-Hencke | |
| германски психоаналитик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Берлин, Германия |
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Хайнрих Рикерт, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Алфред Хохе, Фердинанд Керер |
Харалд Шулц-Хенке (на немски: Harald Schultz-Hencke) е германски психоаналитик и застъпник на неофройдизма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 август 1892 година в Берлин, Германия. Отт 1911 г. следва медицина, философия и психиатрия във Фрайбург, при преподаватели като Хайнрих Рикерт, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Алфред Хохе и Фердинанд Керер. През 1914 той доброволно се записва на военна служба за Германия.
След края на медицинското следване се насочва към психоанализата. През 1922 г. започва обучението си в Психоаналитичния институт на Берлин. Заедно с Ото Фенихел организира така наречения „детски семинар“, неофициална дискусионна група от млади психоаналитици.
Заради непрестанната си критика против фройдистките метапсихология и либидотеория и своите активни терапевтични мотоди, той получава забрана да преподава. По-късно, както Феликс Боем, Карл Мюлер-Брауншвайг, Кемпер и други психоаналитици, така и Шулц-Хенке става член на Германския институт по психологически изследвания и психотерапия.
На 4 май 1945 г. Шулц-Хенке и Вернер Кемпер основават Институт по психопатология и психотерапия (ИПП). 1945 г. следва и учредяването на „неоаналитичния съюз“.
Умира на 23 май 1953 година в Берлин на 60-годишна възраст.
Библиография (по избор)[редактиране | редактиране на кода]
-
1931 -
1940 -
1949
- Der Einfluß des militärischen Kriegsdienstes auf die progressive Paralyse. – Freiburg i. B.: Speyer & Kaerner, 1917
- Der Sinn unserer Zeit und die freien Volkshochschulen als Vorkämpfer neuen Bildungswesens: Grundsätzliches z. Revolutionierung von Schule u. Unterricht, Berlin-Wilmersdorf: Volkshaus-Verl., 1920
- Einführung in die Psychoanalyse; Jena: G. Fischer, 1927
- Schicksal und Neurose: Versuch e. Neurosenlehre vom Bewusstsein her, Jena: Fischer, 1931
- Der gehemmte Mensch: Entwurf eines Lehrbuches der Neo-Psychoanalyse (1940), Thieme, 6. unveränd. Auflage, Stuttgart 1989, ISBN 3-13-401806-3
- Lehrbuch der Traumanalyse. Stuttgart: G. Thieme 1949
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harald Schultz-Hencke в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
