Харалд Шулц-Хенке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалд Шулц-Хенке
Harald Schultz-Hencke
германски психоаналитик
Роден
Починал
23 май 1953 г. (60 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Учил при Хайнрих Рикерт, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Алфред Хохе, Фердинанд Керер

Харалд Шулц-Хенке (на немски: Harald Schultz-Hencke) е германски психоаналитик и застъпник на неофройдизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1892 година в Берлин, Германия. Отт 1911 г. следва медицина, философия и психиатрия във Фрайбург, при преподаватели като Хайнрих Рикерт, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Алфред Хохе и Фердинанд Керер. През 1914 той доброволно се записва на военна служба за Германия.

След края на медицинското следване се насочва към психоанализата. През 1922 г. започва обучението си в Психоаналитичния институт на Берлин. Заедно с Ото Фенихел организира така наречения „детски семинар“, неофициална дискусионна група от млади психоаналитици.

Заради непрестанната си критика против фройдистките метапсихология и либидотеория и своите активни терапевтични мотоди, той получава забрана да преподава. По-късно, както Феликс Боем, Карл Мюлер-Брауншвайг, Кемпер и други психоаналитици, така и Шулц-Хенке става член на Германския институт по психологически изследвания и психотерапия.

На 4 май 1945 г. Шулц-Хенке и Вернер Кемпер основават Институт по психопатология и психотерапия (ИПП). 1945 г. следва и учредяването на „неоаналитичния съюз“.

Умира на 23 май 1953 година в Берлин на 60-годишна възраст.

Библиография (по избор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Einfluß des militärischen Kriegsdienstes auf die progressive Paralyse. – Freiburg i. B.: Speyer & Kaerner, 1917
  • Der Sinn unserer Zeit und die freien Volkshochschulen als Vorkämpfer neuen Bildungswesens: Grundsätzliches z. Revolutionierung von Schule u. Unterricht, Berlin-Wilmersdorf: Volkshaus-Verl., 1920
  • Einführung in die Psychoanalyse; Jena: G. Fischer, 1927
  • Schicksal und Neurose: Versuch e. Neurosenlehre vom Bewusstsein her, Jena: Fischer, 1931
  • Der gehemmte Mensch: Entwurf eines Lehrbuches der Neo-Psychoanalyse (1940), Thieme, 6. unveränd. Auflage, Stuttgart 1989, ISBN 3-13-401806-3
  • Lehrbuch der Traumanalyse. Stuttgart: G. Thieme 1949
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Harald Schultz-Hencke“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.