Харьонки (Свердловска област)
| Харьонки на руски: Харёнки | |
| — село — | |
  Харьонки  Харьонки | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Свердловска област |
| Район | Горноуралски градски окръг |
| Население | 16 души (2010) |
| Основаване | 1760 г. |
| Пощенски код | 622980 |
| Телефонен код | +7 3435 |
| Часова зона | Екатеринбургско време (UTC+5) |
Харьонки (на руски: Харёнки) е село в Русия, в състава на Горноуралски градски окръг, Свердловска област. Според преброяването през 2010 г. населението на селото е 16 души, от тях: 9 (56,25%) руснаци и 6 (37,50%) българи.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището възниква през 1760 г.[2] Основано е край търговския пристан на изоставеното днес село Кашка. Името идва от името на първия заселник, селянинът Харитон, който някога е живял по тези места и е имал много деца, наречени харьонци. Според местните легенди той е живял на това място дълго време сам, по-късно се заселват жители от Верхнечусовские Городки, след това от село Комасина.[2] През 18-19 век в Харьонки стоят стълбове за акостиране на бароци, които понякога спират тук за нощувка или ремонт. Жителите са работили на кея в село Кашка.[3]
До 1917 г. жителите на селото са се занимавали с дърводобив, изгаряне на дървени въглища и обработка на сплави. През 30-те години на XX век се образува колхозът „Червен орач“, в който са работили жители на Йоква и Пермяков. В една от къщите на селото по съветско време се е намирал лагер „Чусовая“.[4]
В съветско време населението на Харьонки достига 2 хил. души, но през 90-те години на XX век селото почти замира, тогава остават само няколко къщи. Към началото на XXI век е вилно селище за по-заможни личности, като бившия губернатор на Свердловска област – Едуард Росел, бившия кмет на Нижни Тагил – Николай Диденко, и други известни личности от района на Урал.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sverdlovsk Oblast. Ethnic composition (noisy data from census microdata base), all places: 2010 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 ноември 2022. (на руски)
- ↑ а б в Деревня Харенки. Памятник Демидову // rekachusovaya.ru. Посетен на 3 ноември 2022. (на руски)
- ↑ Рундквист Н., Задорина О. Свердловская область. От А до Я: Иллюстрированная краеведческая энциклопедия. Екатеринбург, Квист, 2009. ISBN 978-5-85383-392-0. с. 459.
- ↑ Распопов, П. Река Чусовая: Путеводитель от Коуровки до города Чусового. Издательские решения, 2017. ISBN 978-5-4483-6165-4. с. 394, 200 – 204.
