Хасан Ефраимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хасан Ефраимов
Роден 15 януари 1966 г. (53 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 2015 -

Хасан Ефраимов е съвременен български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хасан Ефраимов е роден на 15 януари 1966 в с. Трем, Шуменско. Детството си, което не е леко, прекарва в родното си село. Това оставя отпечатък после върху цялото му творчество, от което струи носталгия и болка по родния край. Ефраимов е депресивен писател. Трудно може някой да прочете творбата му, с която става известен – „Джанки в Манхатън“, без да пролее поне една сълза. Болка струи и от останалите му творби. Завършва медицина в Медицински университет, Варна, а по-късно специализира Акушерство и гинекология в Медицински университет, София.[1]

Живее твърде скромно в гр. Добрич. Автор е на романа „Метаморфоза“ (2016), трилогията за Делиормана – „Дервишки караконджул“, издаден през 2016 г., „Събирачът на болка“ (2017), „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“ (2017), а също и „Паралелен свят“ (2017) – сборник с разкази на съвременна тематика, „Изпращачът на души“ (2017) – сборник с разкази на лекарска тематика, „Възкресение“ (2018) – сборник със сатирични разкази, "Графити" (2019) – отново сборник със сатира.

Стилът му се определя като магически реализъм, преплетен с постмодернизъм.[2][3] Ефраимов е и автор на спектакъла, озаглавен „Джанки в Манхатън“, който в изпълнение на артиста от ДТ Добрич Красимир Демиров се играе със завиден успех по сцените из страната.

Хасан Ефраимов въвежда в българската литература образите на караконджула и Шейтана, а също и символа на цъфналата джанка. В неговите произведения тя е наречена луда слива, а ароматът ѝ подлудява тези, които са напуснали родния си край, кара ги да страдат за да не устоят и някой ден да се завърнат.

Караконджулът в произведенията на Ефраимов е противоречив образ. Той е "звяр дошъл от тъмните дебри на ада", за да го видим накрая да плаче, седнал под цъфнала луда слива в една градина в Манхатън.

„Караконджулът стоеше с наведена глава… После изведнъж я вдигна и видях сълзите в очите му… Течаха като две пълноводни реки… И преливаха от мъка… Толкова силна мъка… каквато може да има само в очите на нашенски звяр.“

В края на произведението „Дервишки караконджул“ се разбира че всъщност, караконджулът олицетворява българина, напуснал родната си страна и скитащ се бездомен някъде по света.

Шейтана, в произведенията на Ефраимов е първообраза на злото. Първичното зло, което се появява, без да е предизвикано по какъвто и да е начин. „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“ е произведение за вечната и непреходна борба между доброто и злото, между човека и самия Сатана.

Хасан Ефраимов е сред най-ярките представители на жанра магически реализъм в България. Характерно за автора е че свободно споделя произведенията си в интернет.

Участва активно и в обществения живот на страната. Ефраимов е сред създателите на социалния проект "Чудната градина" за осигуряване на работа на лица с интелектуални затруднения в град Добрич. Това е инициатива на Фондация "Свети Николай Чудотворец", на която Ефраимов е член на Управителния съвет.

Авторът твърде успешно рекламира дейността на фондацията, осигурява средства и материали за съществуването й и същевременно участва в ръководенето на самия проект.

Хасан Ефраимов е последовател на древно суфистко учение, разпространено по Североизточните райони на нашите земи, изповядващо идеята че човек трябва да усети страданието още в този свят. Привържениците му се опитват да живеят в духовна хармония, много често дори и просят, а припечеленото даряват. На изповядващите това учение се приписват магични способности, а доста познаващи го твърдят, че Ефраимов е един от съвременните дервиши, макар че самият той, никога не е е потвърдил или отрекъл това. Знанията на учението се предават по наследство в родовете, а дядо му е бил един от известните лечители в района, прикрит дервиш, който бил способен с молитви да върши чудеса.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Метаморфоза (2016)
  • Дервишки караконджул (2016)
  • Събирачът на болка (2017)
  • Паралелен свят (2017)
  • Изпращачът на души (2017)
  • Шейтаните от тавана на гара Хитрино (2017)
  • Възкресение (2018)
  • Графити (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]