Хачатур Абовян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хачатур Абовян
Խաչատուր Աբովյան
арменски писател и етнограф
Abovianportrait.jpg
Портрет на Хачатур Абовян от Лудвиг фон Майдел (1831)
Роден
с. Канакер, близо до Ереван
Починал
неизвестно

Образование Тартуски университет
Професия писател, драматург, преподавател
Литература
Жанрове исторически роман
Направление Романтизъм
Повлиян Йохан Волфганг фон Гьоте
Научна дейност
Област Етнография
Образование Тартуски университет
Семейство
Съпруга Емилия Лозе
Деца 2
Хачатур Абовян в Общомедия

Хачатур Абовян (на арменски: Խաչատուր Աբովյան, 1805 – 1848) е арменски писател, просветител, педагог, етнограф, родоначалник на новата арменска литература и на съвременния арменскиарменски литературен език. Романи: „Раните на Армения“, (1841 – 1843), повести, пиеси, педагогически трудове.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Раните на Армения, или скърбите на патриота (Тифлис, 1858)
  • Историята на Тигран, или морален наръчник за арменските деца (1941)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Турското девойче (Ереван, 1941)

Педагогически съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение в пропедевтиката (Тифлис, 1838)
  • Сборник с упражнения по алгебра (1868)
  • Нова теоретична и практическа граматика по руски език за арменци (1839)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Каната за вино (Тифлис, 1912)
  • Народни песни (Ереван, 1939)
  • Стихотворения (Ереван, 1941)
  • Стихотворения за деца (Ереван, 1941)

Басни[редактиране | редактиране на кода]

  • Забавления за запълване на свободното време (Тифлис, 1864, включва и пиесата Теодора)
  • Басни (Ереван, 1941)