Хепатит A

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хепатит A
Случай на жълтеница, причинена от хепатит A
Случай на жълтеница, причинена от хепатит A
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 B15
МКБ-9 070.0, 070.1
База данни
MedlinePlus
000278
База данни
eMedicine
med/991
Мед. рубрики MeSH D006506
Хепатит A в Общомедия

Хепатит A (познат по-рано като инфекциозен хепатит) е остро инфекциозно заболяване на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV).[1]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

В много от случаите симптомите са малко или няма проява на такива, особено при младите хора.[2] Периодът от време между заразяване с инфекцията и проява на симптомите, ако изобщо се развият, е между две и шест седмици.[3] В случаите, когато има симптоми, те обикновено траят около осем седмици и може да включват: гадене, повръщане, диария, пожълтяване на кожата, температура и коремна болка.[2] Около 10 – 15% от болните получават рецидив на симптомите в рамките на шест месеца след заразяване с инфекцията.[2] Много рядко може да се развие тежка чернодробна недостатъчност, като това се случва по-често при хора в старческа възраст.[2]

Заразяване[редактиране | редактиране на кода]

Заболяването обикновено се разпространява чрез консумиране на храна или вода, замърсена със заразени фекалии.[2] Чест източник на зараза са недосготвени ракообразни.[4] Инфекцията може да се разпространи също и чрез близък контакт със заразен човек.[2] Въпреки че децата често не развиват симптоми след заразяване, те могат да предават заразата на други хора.[2] Преболедувалите инфекцията развиват доживотен имунитет.[5]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата се поставя въз основа на кръвни изследвания, тъй като симптомите са подобни на тези на редица други заболявания.[2] Това е един от петте познати вируса на хепатит: A, B, C, D, и E.

Превенция и лечение[редактиране | редактиране на кода]

Ваксината против хепатит А е ефикасно средство за превенция.[2][6] В някои страни се препоръчва рутинното ѝ прилагане при деца и при хора с повишен риск, които все още не са били ваксинирани.[2][7] Ваксината показва доживотна ефикасност.[2] Други превантивни мерки включват измиване на ръцете и подходяща обработка на храната.[2] За заболяването няма определено специфично лечение. Препоръчва се почивка и приемане на медикаменти за гадене или диария, доколкото е необходимо.[2] Ако не се развие чернодробно заболяване, инфекцията обикновено отзвучава напълно.[2] Ако настъпи остра чернодробна недостатъчност, лечението е чернодробна трансплантация.[2]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Райони на риск за заразяване

По света се установяват около 1,5 милиона симптоматични случая годишно[2], но броят на всички случаи на зараза вероятно възлиза на десетки милиони.[8] Заболяването се среща по-често в райони на света с лоши санитарни условия и недостатъчно обезопасена вода.[7] В страните от развиващия се свят около 90% от децата до 10-годишна възраст се заразяват и до зряла възраст вече имат придобит имунитет.[7] В умерено развитите страни, където децата не са изложени на зараза от ранна възраст и където ваксинирането не е широко разпространено, заболяването често има епидемични прояви.[7] През 2010 г. остър хепатит A е причина за 102 000 случая на смърт.[9] Всяка година на 28 юли се отбелязва Международен ден за борба с хепатита, чиято цел е да да засили обществената информираност относно вирусния хепатит.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ryan KJ, Ray CG (editors). Sherris Medical Microbiology. 4th. McGraw Hill, 2004. ISBN 0-8385-8529-9. с. 541 – 4.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Matheny, SC и др. Hepatitis A.. // Am Fam Physician 86 (11). 1 December 2012. с. 1027 – 34; quiz 1010 – 2.
  3. Connor BA. Hepatitis A vaccine in the last-minute traveler. // Am. J. Med. 118 (Suppl 10A). 2005. DOI:10.1016/j.amjmed.2005.07.018. с. 58S–62S.
  4. Bellou, M. и др. Shellfish-borne viral outbreaks: a systematic review.. // Food Environ Virol 5 (1). March 2013. DOI:10.1007/s12560-012-9097-6. с. 13 – 23.
  5. The Encyclopedia of Hepatitis and Other Liver Diseases. Infobase, 2006. ISBN 9780816069903. с. 105.
  6. Irving, GJ. и др. Hepatitis A immunisation in persons not previously exposed to hepatitis A.. // Cochrane Database Syst Rev 7. 2012. DOI:10.1002/14651858.CD009051.pub2. с. CD009051.
  7. а б в г д Hepatitis A Fact sheet N°328. // World Health Organization. July 2013. Посетен на 20 February 2014.
  8. Wasley, A. Hepatitis A in the era of vaccination.. // Epidemiol Rev 28. 2006. DOI:10.1093/epirev/mxj012. с. 101 – 11.
  9. Lozano, R. Global and regional mortality from 235 causes of death for 20 age groups in 1990 and 2010: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2010. // Lancet 380 (9859). Dec 15, 2012. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61728-0. с. 2095 – 128.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hepatitis A“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.