Чернодробна трансплантация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чернодробна трансплантация е замяна на болен черен дроб със здрав от донор (алографт[1]). Най-често използваната техника е ортотопична трансплантация, при която се отстранява собственият черен дроб, а донорският се поставя на типичното място – в дясно подребрие.

Чернодробната трансплантация е техника за третиране на чернодробни заболявания в краен стадий при остра чернодробна недостатъчност. Хирургичната процедура е много трудна и варира от 4 до 18 часа.

История на чернодробната трансплантация[редактиране | редактиране на кода]

Първата чернодробна трансплантация при човек е извършена от д-р Томас Старцл[2] в Денвър, САЩ през 1963 г.

Резултатът от първите трансплантации е бил незадоволителен. Следват години на упорит труд за усъвършенстване на хирургичните техники, както и за намиране на подходящи средства за предотвратяване отхвърлянето на присадката. Първият краткосрочен успех е постигнат през 1967 г., когато пациент живее с присадката над една година. Следващият пробив е в края на 70-те години, когато се доказва, че комбинацията кортикостероиди и азатиоприн значително удължава живота на трансплантираните, а откриването на циклоспорина като имуносупресор през 1979 г. води до рязко повишаване на едногодишната преживяемост (65 %). Въвежда се и т. нар. UW ( „University of Wisconsin“) разтвор, който позволява по-продължително съхраняване на трупен черен дроб.

През 1983 г. в САЩ признават чернодробната трансплантация за лечебен, а не за експериментален метод. В резултат на това, повече центрове създават собствени програми за чернодробна трансплантация.

През 1984 г. за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери – от един черен дроб се използват неговите ляв и десен лоб (т. нар. Split чернодробна трансплантация). Разработват се и техники, позволяващи използването на три различни сегмента – ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб (десен лоб с медиален сегмент от левия лоб). По този начин се преодоляват не само нарастващия дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията, предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в коремната кухина на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация, част от болния черен дроб се отстранява и се имплантира присадка с намалени размери. По този начин са коригирани метаболитни дефекти, засягащи черния дроб. Друго показание за тази техника са чернодробните заболявания с изключително бързо и неблагоприятно протичане. Чрез спомагателната чернодробна трансплантация се осигурява метаболитна поддръжка на организма до момента, в който собственият черен дроб се възстанови. След 1988 г. хирургичните техники се усъвършенстват значително и това позволява трансплантиране на присадка от жив донор.

През 1993 г. в Париж е постигнат консенсус относно индикациите и контраиндикациите за извършване на чернодробни трансплантаци.

Причини за извършване[редактиране | редактиране на кода]

Най- честите (в проценти) причини за извършване на чернодробна трансплантация в детска възраст са:

  • Вродената непроходимост на извън чернодробните жлъчни пътища[3] – 61;
  • Вътречернодробна холестаза – 9;
  • Фулминантни чернодробни нарушения – 9;
  • Алфа-1 антитрипсинов дефицит – 5;
  • Хронични хепатити – 5;
  • Билиарна цироза – 4;
  • Метаболитни заболявания на черния дроб – 3;
  • Криптогенна (с неясна обуславяща причина) цироза – 2;
  • Вродена чернодробна фиброза – 1;
  • Чернодробен рак – 1.

Изброените заболявания изискват присаждане на черен дроб, когато са в напреднат до стадий на чернодробна цироза.

Индикация за чернодробна трансплантация може да бъде и влошеното качество на живот при чернодробни заболявания, които могат да нямат задължително фатален край. В действителност могат да бъдат посочени повече от 40 болестни единици, за които е реализирано присаждане на черен дроб.

За извършването на чернодробна трансплантация не е необходимо HLA съвпадение, достатъчно е съответствие по АВО кръвногрупова съвместимост.

Оценка на всеки кандидат и поставянето му в по-висока или ниска позиция в листа на чакащите трансплантация, се извършва от експертен съвет включващ детски гастроентеролог, хирург, трансплантационен координатор, координираща медицинска сестра, психиатър, социален работник, представител на агенцията за донорски органи.

Списък на чакащите[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ списъкът на чакащите подходящ трупен орган определя разпределението им в 4 групи:

  1. Болни, при които не се налага хоспитализиране и няма необходимост от медицински грижи.
  2. Необходимост от продължителни медицински грижи, но не и от продължителна хоспитализация.
  3. Необходимост от продължителна хоспитализация, но не в интензивно отделение.
  4. Необходимост от престой в интензивно отделение, при очакван смъртен изход в рамките на 7 дни.

Болните от 4-та група имат най- висок приоритет, а тези от 1-ва най- нисък. Вътре в самите групи предимство имат чакащите от най- дълго време.

В САЩ организацията, която осъществява координиране на информацията за наличните донорски органи и моментната потребност от орган за чакащите трансплантация е „UNOS“[4]. В Европа тези функции се изпълняват от организацията „Eurotransplant“[5].

Българска Изпълнителна агенция по трансплантация[редактиране | редактиране на кода]

Българската Изпълнителна агенция по трансплантация[6] е създадена на 1 януари 2004 г. със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки[7] и осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.

Повечето трансплантационни центрове понастоящем съобщават за петгодишна преживяемост при повече от 90% от пациентите си.

Първата чернодробна трансплантация на български пациент е реализирана при дете с чернодробна цироза през 1993 г., в Университетската хирургическа клиника, Брюксел, Белгия.

Чернодробна трансплантация в България[редактиране | редактиране на кода]

Първата чернодробна сплит трансплантация в България е осъществена през ноември 2004 г. от екип на Университетска болница „Лозенец“ от екипа на проф. д-р Любомир Спасов и под ръководството на проф. М. Малаго ( Университетска хирургическа клиника, гр. Есен, Германия[8]).Трансплантацията е извършена на 7 месечно кърмаче – Памела. Присадена му е част от черния дроб от жив донор – неговия баща.

През 2005 г. е направена първата успешна чернодробна трансплантация от трупен донор от екипа на клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, подготвен от проф. Радослав Гайдарски и под ръководството на проф. Виолета Димитрова.

Повече подробности, относно чернодробната трансплантация, можете да намерите чрез WEB страницата на Асоциацията на чернодробно трансплантираните в България.

Статистика на извършените чернодробни трансплантации в България [9]

Година От жив донор От трупен донор Общо
2004 1 0 1
2005 5 3 8
2006 1 9 10
2007 1 6 7
2008 4 5 9
2009 4 9 13
2010 2 13 15
2011 3 3 6
2012 2 2 4
2013 0 1 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://en.wikipedia.org/wiki/Allotransplantation
  2. http://newsbureau.upmc.com/Bios/BioStarzl.htm
  3. http://web.archive.org/20071208154105/www.geocities.com/hzhelev/education_bul/folks4.html
  4. http://www.unos.org/whatWeDo/organCenter.asp
  5. http://www.eurotransplant.org/?id=mission_statement
  6. http://bgtransplant.bg/iat/index.php
  7. http://bultransplant.bg/legislation.php
  8. http://www.transplantation-clinic.de/
  9. Данните са към 17.04.2013 г.

Изпълнителна агенция по трансплантации

Асоциация на чернодробнотрансплантираните в България

„Обща хирургия“ за студенти-медици, 2007 г., изд. „Арсо“