Хета (буква)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Greek alphabet alpha-omega.svg
Гръцка азбука
Α α — алфа Β β — вита
Γ γ — гама Δ δ — делта
Ε ε — епсилон Ζ ζ — зита
Η η — ита Θ θ ϑ — тита
Ι ι — йота Κ κ — капа
Λ λ — ламда Μ μ — ми
Ν ν — ни Ξ ξ — кси
Ο ο — омикрон Π π — пи
Ρ ρ — ро Σ σ ς — сигма
Τ τ — тав Υ υ — ипсилон
Φ φ ϕ — фи Χ χ — хи
Ψ ψ — пси Ω ω — омега
Излезли от употреба
Digamma uc lc.svg(Pamphylian digamma uc lc.svg) Ϝ ϝ — дигама Stigma uc lc.svg Ϛ ϛ — стигма
Heta uc lc.svg Ͱ ͱ — хета San uc lc.svg Ϻ ϻ — сан
Sho uc lc.svg Ϸ ϸ — шо Qoppa Q-and-Z-shaped.svg Ϙ (Ϟ) — копа
Greek Sampi 2 shapes.svg Ϡ (Ͳ) — сампи
Heta uc lc.svg

Хѐта е общоприетото название на историческата гръцка буква ита (Η), и някои нейни разновидности, когато се използва по първоначалното си предназначение — за представяне на съгласната [h] (придихателно „х“). Буквата е взаимствана от финикийската буква „хет“ (inline) [Ħ]/[h]/[χ]. Древноиталийските писмености (особено етруската писменост), и по-късно латинската, взаимстват буквата от гръцкия. Гръцките говори обаче постепенно изгубват звука /h/, а в йонийския гръцки, където отхвърлянето на /h/ се случва по-рано, името на буквата се променя на „Ēta“. Следователно буквата започва да обозначава друг звук, представяйки дългото „е“ [ɛː]. Тази употреба се възприема в цяла Гърция посредством класическия правопис.

Името Ἱππόλυτος, изписано върху коринтски керамичен съд, съдържащо приличащата на квадратна осмица хета (inline), зигзагообразна йота (inline), архаично пи (inline) и М-образна сан вместо сигма.

Буквата продължава да се използва с функцията си на съгласна в диалектите, все още запазили звука /h/, включително Атина до около 500 г. сл. Хр. Също като гласната ита, хета приема различни видове облик в съответните местни разновидности на азбуката, измежду които някои примери са: подобната на квадратна цифра „8“, наподобяваща финикийската (inline); приличащата на обикновен квадрат (inline); пресеченият квадрат (inline); форми с две водоравни (inlineinline) или диагонални черти (Greek Eta diagonal.svgGreek Eta diagonal-2-bars.svg)[1][2]

С възприемането от все повече диалекти на новата йонийска гласна ита, въпросните говори се изправят пред проблема с разграничаването между тяхната стара съгласна /h/ и новата гласна /ɛː/. Някои диалекти, включително и класическия атически, просто пропускат отбелязването на звука /h/. На други места (например Родос), знакът се използва с две функции.[3] Други полагат началото на разграничение между знаците, използвайки затворения квадрат (inline) за /h/ и отворено H за гласния звук. В южноиталианските колонии Хераклея и Таранто е изобретен нововъведенчески знак за /h/, съставен от една отвесна черта и сочеща надясно водоравна чертица, подобен на половин H (inline). От този знак по-късно произлиза и т.нар. дасия или тежко придихание (δᾰσύ πνεῦμα; spiritus asper) — диакритически знак, който възвръща отбелязването на стария звук /h/ в стандартизирания политонически правопис на гръцкия език.

По времето на римския император Клавдий (средата на I-ви в. сл. Хр.), латинският език за кратко възобновява употребата на буквата inline, бидейки една от т.нар. Клавдиеви букви (Claudian letters.svg). В този промеждутък от време буквата се използва за обозначаване на краткия затворен гласен звук sonus medius между и и у (optimus/optumus).

В съвременните транслитерации и издания на древногръцки текстове, използващи съгласната хета в която и да е от формите ѝ, знакът най-често се представя посредством латинското „h“. Някои автори са пригодили хераклийската хета (inline) за употреба в съвременни транскрипции.[4] Джефри (1961 г.) използва въпросния знак за отъждествяване на абстрактната графема, т.е. за стандартно обозначаване на звука /h/ при транслитерация на различни писмености.

Компютърната кодировка Уникод поддържа хета от април 2008 г. (версия 5.1), съответно под U+0370 (Ͱ) за малката буква и U+0371 (ͱ) за голямата.[5] Кодировката на гръцката хета се различава от подобната и Клавдиева буква в латинския, за която Уникод отрежда позиции U+2C75 (Ⱶ) и U+2C76 (ⱶ).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jeffery, Lilian H.. The local scripts of archaic Greece. Oxford, Clarendon, 1961.
  2. Poinikastas Epigraphic Archive [1]
  3. Jeffery 1961: 345
  4. Nick Nicholas, "Greek h" [2]
  5. Summary of repertoire for FDAM 3 of ISO/IEC 10646
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heta (letter)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.