Преглед на кода на Хиндустани

{{Друго значение|официалния език в Индия и Пакистан|официалния език във Фиджи|Фиджийски хиндустани}}
{{Език
| родно име = हिन्दुस्तानी<br/>ہندوستانی
| страна    = [[Индия]], [[Пакистан]] и други
| говорещи  = Роден език: 242 милиона (1991 – 1993)<ref name="ethnologue-hin">{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=hin | title = Hindi | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 4 август 2011 | lang = en }}</ref><ref name="ethnologue-urd">{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=urd | title = Urdu | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 4 август 2011 | lang = en }}</ref><br />Втори език: 224 милиона (1999)<ref name="ethnologue-hin"/><ref name="ethnologue-urd"/><br />Общо: 466 милиона
| сем1      = Индоевропейски
| сем2      = Индоирански
| сем3      = Индоарийски
| сем4      = Централни индоарийски
| сем5      = Западни хинди
| сем6      = '''Хиндустани'''
| официален = {{Индия}} ([[хинди]] и [[урду]])<br/>{{Пакистан}} (урду)
| iso639-1  = hi, ur
| iso639-2  = hin, urd
| SIL       = 
| карта     = [[Файл:Hindustani map.png|250px]]
}}

'''Хиндустани''' (हिन्दुस्तानी, ہندوستانی, {{IPA|[ɦɪnd̪ʊst̪aːni]}}), наричан също '''хинди-урду''' (हिंदी उर्दू, هندی اردو), е най-разпространеният [[Индоарийски езици|индоарийски език]], използван като [[лингва франка]] в северните части на [[Индия]] и в [[Пакистан]].<ref name="siddiqi1994">{{cite book | title = Hindustani-English code-mixing in modern literary texts | first = Mohammad Tahsin | last = Siddiqi | year = 1994 | publisher = University of Wisconsin | url = http://books.google.com/?id=vnrTAAAAMAAJ | lang = en }}</ref><ref name="pulsipher2005">{{cite book | title = World Regional Geography: Global Patterns, Local Lives | first = Lydia Mihelič | last = Pulsipher | coauthors = Alex Pulsipher, Holly M. Hapke | year = 2005 | isbn = 0716719045 | publisher = Macmillan | url = http://books.google.com/?id=WfNaSNNAppQC | quote=... By the time of British colonialism, Hindustani was the lingua franca of all of northern India and what is today Pakistan ...| lang = en }}</ref> В края на 20 век езикът се говори от около 466 милиона души.<ref name="ethnologue-hin"/><ref name="ethnologue-urd"/>

Хиндустани, подобно на [[Персийски език|персийския]] или [[Български език|българския език]], е [[плурицентричен език]] и има две книжовни норми: [[хинди]], която използва писмеността [[деванагари]], и [[урду]], която използва вариант на [[арабска азбука|арабската азбука]].<ref name="nunley1999">{{cite book | title = The Cultural Landscape an Introduction to Human Geography | first = Robert E. | last = Nunley | coauthors = Severin M. Roberts, George W. Wubrick, Daniel L. Roy | year = 1999 | isbn = 0130801801 | publisher = Prentice Hall | url = http://books.google.com/?id=7wQAOGMJOqIC | quote=... Hindustani is the basis for both languages ...| lang = en }}</ref> Макар двете норми понякога да се разглеждат като самостоятелни езици, в говоримата си форма те са почти неразличими и дори самите книжовни норми са много близки по отношение на граматиката. Основните различия са в областта на литературните конвенции и на академичния и технически речник, като в урду има по-силни персийски, [[Тюркски езици|тюркски]] и [[Арабски език|арабски]] влияния, а в хинди – повече [[санскрит]]ски.<ref>{{cite book | last = Kachru | first = Yamuna | year = 2006 | title = Hindi. Volume 12 of London Oriental and African language library | url = https://archive.org/details/hindilondonorien00kach | publisher = John Benjamins Publishing Company | pages = [https://archive.org/details/hindilondonorien00kach/page/2 2] | isbn = 9789027238122 | lang = en }}</ref><ref>{{cite book | last = Hoiberg | first = Dale | coauthors = Indu Ramchandani | year = 2000 | title = Students' Britannica India: Select essays | publisher = Popular Prakashan | pages = 175 | isbn = 9780852297629 | lang = en }}</ref> Преди [[Разделяне на Индия|Разделянето на Индия]] наименованията „хиндустани“, „урду“ и „хинди“ са взаимнозаменяеми.

== История ==
[[Файл:Autograph of His Majesty Bahadur Shah of Delhi 29th April 1844.jpg|ляво|мини|Автограф на последния моголски владетел [[Бахадур Шах II]] от 1844 година]]

Хиндустани се формира през 16 – 17 век в рамките на [[Моголска империя|Моголската империя]]. Нейните владетели, макар и от тюркско-монголски произход,<ref name="Thackston">{{cite book | title = The Baburnama: Memoirs of Babur, Prince and Emperor | url = https://archive.org/details/babarinizam00babu | publisher = Modern Library Classics | isbn = 0375761373 | year = 2002 | first = Zahir ud-Din | last = Mohammad | editor = Thackston, Wheeler M. | quote=Note: ''Gurkānī'' is the Persianized form of the Mongolian word „kürügän“ („son-in-law“), the title given to the dynasty's founder after his marriage into Genghis Khan's family.| lang = en }}</ref> са силно иранизирани още преди идването си в Индия и официален език на тяхната държава става персийският.<ref name="Britannica">{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2011 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/596414/Timurid-Dynasty | title = Timurid Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | quote = Turkic dynasty descended from the conqueror Timur (Tamerlane), renowned for its brilliant revival of artistic and intellectual life in Iran and Central Asia... Trading and artistic communities were brought into the capital city of Herat, where a library was founded, and the capital became the centre of a renewed and artistically brilliant Persian culture... | accessdate = 4 август 2011 | lang = en }}</ref> В същото време хиндустани се развива като лингва франка въз основа на [[кхариболи]], индоарийският диалект, говорен в района на столицата [[Делхи]], инкорпорирайки голям брой персийски, арабски и тюркски думи и използвайки като писменост персийския вариант на арабската азбука. С военните успехи на моголите хиндустани се разпространява в обширни райони от Северна Индия.

С времето езикът започва да бъде наричан „забани урду“ ({{lang|fa|زبان اردو}}, „език на лагера“, от тюркската дума „орду“), заради своята функция на разговорен език в моголската армия. По-късно във владетелския двор се формира по-силно персизирана форма на езика, която получава името [[рехта]]. След завладяването на Индия от британците администрацията на [[Британска Индия]] започва да използва хиндустани като официален език в цялата страна, допринасяйки за неговото налагане в още по-големи части от Индия. По това време езикът се говори от мюсюлманите в цялата страна, както и от много индуисти в Северна Индия, с изключение на селските райони на [[Бенгал]].<ref>{{cite book | last = Hurst | first = John Fletcher | year = 2003 | origyear = 1891 | title = Indika: the country and the people of India and Ceylon | publisher = Concept Publishing Company | pages = 344 | lang = en }}</ref>

След разделянето на страната в средата на 20 век, правителствата на Индия и Пакистан приемат две отделни книжовни норми за хиндустани, хинди и урду, използващи съответно деванагари и персийско-арабската азбука. Съществуващите и по-рано [[Социален диалект|социолектни]] разлики в езика са използвани за допълнително разграничаване на двете форми. Така индийското правителство провежда политика на замяна на терминология с персийски произход в хинди с неологизми, базирани на класическия санскрит ([[санскритизация]]).

== Граматика ==
[[Файл:South asia.jpg|мини|Хиндустани, в двете си книжовни форми, е официален език както в Индия, така и в Пакистан]]

Хиндустани е език със силно изразени [[Аналитичен език|аналитични]] черти. От осемте [[падеж (граматика)|падежа]] в санскрит в хиндустани са останали само два, наричани [[пряк падеж]] и [[косвен падеж]], като вторият се използва с всички следлози (с изключение на следлога „ne“, когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.). За разлика от повечето индоевропейски езици, словоредът на хинди е [[SOV]], а не [[SVO]].

Хиндустани има силно развита [[глагол]]на система с ясно очертан аналитизъм. Категорията [[Вид на глагола|аспект]] на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на [[сказуемо]]то.

Хиндустани има двучленна именна категория [[род (граматика)|род]] – мъжки и женски, като [[Съществително име|съществителните имена]] се обособяват в 4 групи по този признак – две за имена от мъжки род и две за имена от женски род; във всеки от тези два случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род.

[[Прилагателно име|Прилагателните имена]] в хиндустани се делят на две групи – изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното име по род и число.

== Бележки ==
<references/>

== Вижте също ==
* [[Езици в Индия]]
* [[Езици в Пакистан]]

== Външни препратки ==
* [http://ur.wikipedia.org Уикипедия на урду]
* [http://hi.wikipedia.org Уикипедия на хинди]

[[Категория:Индоарийски езици]]
[[Категория:Езици в Индия]]
[[Категория:Езици в Пакистан]]
[[Категория:Култура на Фиджи]]