Хироши Йошимура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хироши Йошимура
吉村弘
Роден
Починал

НационалностFlag of Japan.svg Япония
Учил вУниверситет Васеда
Работил вкомпозитор, пианист, изпълнител, звуков дизайнер, лектор
Музикална кариера
Стилелектронна музика, ембиънт
Инструментипиано, клавишни, Yamaha DX7, Yamaha TX7, Yamaha FB-01
Направлениемузика за околната среда
Активност1972–2003
ВлиянияЕрик Сати, Брайън Ино
Семейство
СъпругаYoko Yoshimura

Хироши Йошимура (на японски: 吉村弘 или Yoshimura Hiroshi, 22 октомври 1940 – 23 октомври 2003) е японски композитор, изпълнител и звуков дизайнер, смятан за един от пионерите на ембиънт музиката в Япония.[1][2] Музиката му е предимно в минималистичния жанр kankyō ongaku, или музика за околната среда - нежни електронни мелодии, изпълнени със звуци от природата: ромолене на ручеи, дъжд и утринни птици.[3] Албумът му Green от 1986 г. обаче съдържа подобни звуци само във версията, издадена в САЩ, но не и в Япония.

Хироши Йошимура е роден в Йокохама, Канагава, през 1940 г. [2] Започва да учи пиано на 5-годишна възраст. [2] Завършва Училището за литература, изкуства и науки на Университета Васеда II през 1964 г.[2] По това време черпи вдъхновение от Флуксус - авангардно движение в изкуството от 60-те и 70-те години на XX век[4], чиито представители са повлияни от футуристите и дадаистите, както и от работата на композиторите Хари Парч и Ерик Сати.[2]

През 1972 г. Йошимура основава групата за компютърна музика Anonyme.[2] През 70-те попада под въздействието на музиката на Брайън Ино и неговия минималистичен ембиънт стил.[2] През 1978 г. получава поръчка от японската обществена медия NHK, чийто резултат е пиесата Alma's Cloud.

В допълнение към изпълнителската си дейност и композирането той се занимава активно със звуков дизайн. Създава музика за модни ревюта, галерии, музеи, гари и др., възприемайки тази работа не като второстепенна, а като логично продължение на неговата концепция за звука, предназначен да установи общо спокойствие в ежедневието. Някои от изпълненията му включват графичен и звуков дизайн и представляват форма на синтетично изкуство на тема околна среда. Околната среда се превръща в централна тема в творчеството му и той става водеща фигура в това направление.[2] Води лекции в катедрата по индустриален дизайн към факултета по инженерство на университета в Чиба и в катедрата по музикален дизайн на музикалния колеж Кунитачи, както и семинари за гражданското участие в редица музеи.[2]

Йошимура умира от злокачествено заболяване през 2003 г.[5]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. интересът към музиката на Йошимура, както и на други японски ембиент музиканти, се възражда благодарение на алгоритъма на YouTube.[6] През 2019 г. Blink от дебютния албум на Йошимура намира място в компилацията Kankyo Ongaku: Japanese Ambient, Environmental & New Age Music 1980-1990.[7] През 2020 г. независимият лейбъл Light in the Attic Records преиздава албума Green.[8]

Музиката на Йошимура се радва на широко признание и високи оценки от критиката. През 2018 г. списание Crack избира албумите му Green и Music For Nine Post Cards за два от най-важните дългосвирещи записи на японски артисти в ембиънт жанра, поставяйки Green на първо място.[9] В материал за списание Demo Малкълм Стендинг определя Йошимура като "един от най-влиятелните и плодотворни артисти, произлезли от ренесанса на ембиънта в Япония".[10] Том Муун от NPR титулува Йошимура като "един от почитаните пионери на японската електронна музика".[11]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Music For Nine Post Cards] (1982)
  • Pier & Loft (1983)
  • A・I・R (Air In Resort) (1984)
  • Soundscape 1: Surround (1986)
  • Green (Hiroshi Yoshimura album)|Green (1986)
  • 静けさの本 (Static) (1988)
  • 吉村弘の耳 「音の島」 (Hiroshi Yoshimura's Ear "Sound Island") (1992)
  • Wet Land (1993)
  • Face Music (1994)
  • 環境演出音 (Environmental Sound) (1995)
  • Quiet Forest (クワイエット・フォレスト) (1998)
  • Four Post Cards (2004)
  • Soft Wave For Automatic Music Box (2005) (His early work, published after death)
  • Flora 1987 (2006) (Posthumous compilation album)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 7 Essential Japanese Ambient and New Age Records. // Crack Magazine. Посетен на 2018-06-05.
  2. а б в г д е ж з и Allmusic bio
  3. How YouTube resurrected Hiroshi Yoshimura's 'environment music' — and made me an accidental fan. // ABC News. 6 August 2019. Посетен на 20 December 2019.
  4. “Флуксус” дойде и в София. // Капитал. 1998-01-24. Посетен на 2022-07-30.
  5. Hiroshi Yoshimura: GREEN. // Pitchfork. Посетен на 2021-06-18. (на английски)
  6. How YouTube resurrected Hiroshi Yoshimura's 'environment music' — and made me an accidental fan. // ABC News. 6 August 2019. Посетен на 20 December 2019.
  7. Kankyō Ongaku: Japanese Ambient, Environmental & New Age Music 1980 1990. // Посетен на 20 December 2019.
  8. Torres, Eric. Light in the Attic Announces Reissue of Hiroshi Yoshimura's GREEN. // Pitchfork. Посетен на April 10, 2020.
  9. 7 essential Japanese ambient and new age records. // Посетен на 20 December 2019.
  10. A Beginner's Guide To Ambient Music. // Посетен на 4 May 2020.
  11. Moon, Tom. The Best Reissues And Box Sets Of 2020. // NPR. Посетен на 2021-06-18. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hiroshi Yoshimura“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​