Хитачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хитачи
Hitachi
Лого на Хитачи
Щаб-квартирата на Хитачи в Маруноучи, Токио.
Щаб-квартирата на Хитачи в Маруноучи, Токио.
Тип публична
Търгувана като TYO: 6501
Индустрия конгломерат
Основана 1910 г.
Основател Намихей Одайра
Седалище Маруноучи, Токио, Япония
Ключови личности Хироаки Наканиши (председател)
Служители 307 275 (2019)
Продукти Електроника, промишлени машини, телекомуникационно оборудване, информационни системи, автомобилни части, електрически инструменти, асансьори, отбранителна техника, машини за земни работи
Услуги финансови, консултиране
Годишни приходи 9,48 трилиона йени (2019)
Оперативна печалба 516,5 милиарда йени (2019)
Чиста печалба 321 милиарда йени (2019)
Хитачи в Общомедия

Хитачи (на японски: 株式會社日立製作所 株式会社日立製作所, Кабушики-гайша Хитачи сейсакушо; на английски: Hitachi) (TYO: 6501, NYSE: HIT) е японска корпорация, специализирана във високите технологии и услуги. Компанията произвежда изключително разнообразни продукти, оперирайки в 11 бизнес сегмента. Седалището ѝ е в Токио, Япония.

Компанията е собственик на Hitachi Group (Hitachi Gurūpu) като част от по-големите DKB група компании.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хитачи е основана през 1910 г. от електроинженера Намихей Одайра в Ибараки.[1][2][3] Първият продукт на компанията е и първият японски асинхронен двигател (с мощност 4 kW), който е разработен да служи в рудодобива на мед.[4] През 1918 г. Одайра премества щаб-квартирата на компанията в Токио.[5] Одайра създава името на компанията от два канджи йероглифа: хи („Слънце“) и тачи („изгрявам“).[6]

Втората световна война оказва сериозно въздействие на компанията, тъй като много от фабриките ѝ са разрушени от съюзнически бомбардировки. През 1947 г. основателят Одайра е отстранен от компанията си от американските окупаторски власти. Усилията за възстановяване на компанията след войната са възпрепятствани от трудови стачки през 1950 г. Бизнесът на Хитачи се разраства по време на Корейската война, благодарение на договорите с американските въоръжени сили. Междувременно, през 1949 г., Хитачи става публична компания.

През 1959 г. е основан американският клон на компанията,[7] а през 1982 г. – европейският.[8]

През март 2011 г. Хитачи се съгласява да продаде дъщерната си компания за производство на твърди дискове, HGST, на Western Digital в замяна на комбинация от пари и акции на стойност 4,3 милиарда щатски долара.[9] Поради опасения от дуопол в лицето на Western Digital и Seagate Technology от страна на Европейската комисия и Федералната търговска комисия, подразделението на Хитачи за твърди дискове е продадено на Тошиба. Трансакцията е завършена през март 2012 г.[10]

През октомври 2012 г. Хитачи се споразумява да придобие британската компания за атомна енергетика Horizon Nuclear Power, която планира да построи до шест атомни електроцентрали във Великобритания, за 700 милиона британски паунда.[11][12] През ноември същата година Хирачи и Mitsubishi Heavy Industries се договарят да обединят бизнесите за производство на топлинна енергия в съвместно предприятие, от което 65% се притежава от Мицубиши, а 35% – от Хитачи.[13][14]

През май 2016 г. Хитачи обявява, че ще инвестира 2,8 милиарда щатски долара в Интернет на нещата.[15] През декември 2018 г. Хитачи обявява, че ще придобие подразделението на ABB за електропренос за 6,4 милиарда щатски долара.[16]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Little Known Facts About Hitachi. // Посетен на 8 октомври 2014.
  2. III, Kenneth E. Hendrickson. The Encyclopedia of the Industrial Revolution in World History. Rowman & Littlefield, 25 ноември 2014. ISBN 9780810888883.
  3. Jr, Alfred D. Chandler, Hikino, Takashi, Nordenflycht, Andrew Von. Inventing the Electronic Century. Harvard University Press, 2005. ISBN 9780674018051.
  4. History (1910 – 1959) : Hitachi Global. // Hitachi.com, 29 юни 2010. Посетен на 7 януари 2013.
  5. Fransman, Martin, Fransman, Professor of Economics and Director of the Institute for Japanese-European Technology Studies (Jets) Martin. Japan's Computer and Communications Industry: The Evolution of Industrial Giants and Global Competitiveness. Oxford University Press, 1995. ISBN 9780198233336.
  6. The Total Quality Corporation. North River Ventures, 1995. ISBN 9780525939283. с. 95.
  7. History (1910 – 1959). // Hitachi. Посетен на 11 ноември 2012.
  8. History (1980 – 1999). // Hitachi. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2012. Посетен на 11 ноември 2012.
  9. WD to Buy Hitachi's Drive Business for $4.3 Billion. // PC Magazine, 7 март 2011. Посетен на 11 ноември 2012.
  10. Western Digital Closes Hitachi GST Acquisition, to Operate Separate Subsidiaries. // Network World, 9 март 2012. Посетен на 1 септември 2014.
  11. Hitachi buys UK nuclear project from E.On and RWE. // BBC News, 30 октомври 2012. Посетен на 30 October 2012.
  12. Hitachi wins bid to build up to six UK nuclear plants. // Reuters, 30 октомври 2012. Посетен на 30 октомври 2012.
  13. Hitachi and Mitsubishi Heavy shares rise after merger. // BBC News, 30 ноември 2012. Посетен на 2 декември 2012.
  14. MHI, Hitachi plan to merge thermal power units to boost overseas sales. // The Japan Times, 30 ноември 2012. Посетен на 2 декември 2012.
  15. Hitachi to invest $2.8B in IoT: launches new unit and platform. // 11 май 2016. Посетен на 15 януари 2019.
  16. Bloomberg – Are you a robot?. // Посетен на 29 март 2019.