Холестерол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Холестерин)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Холестеролът (наричан някога холестерин) (от старогръцкото холе – „жлъчка“, и стереос – „твърд“; последвано от наставката ол за алкохол) е стерол и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.

Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Тъй като той не публикува труда си, друг французин, Мишел Йожен Шеврьол, му дава името.

Мишел Шеврьол (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век. Като професор по химия в Париж, Шеврьол прави задълбочени изследвания на сапуна. В резултат на проучванията му се раждат много научни статии, които водят началото си от 1813 година, а кулминацията им е забележителният му труд върху животинските мазнини „Изследвания върху мазнините с животински произход“, публикуван през 1823 година. В тази публикация за първи път се появява думата холестерол.

Химична структура и наименование[редактиране | редактиране на кода]

Cholesterol.svg

Молекулната маса на холестерола е 386,65. Неговото наименование по номенклатурата на IUPAC e: (3S, 8S, 9S, 10R, 13R, 14S, 17R) – 10, 13 – диметил – 17 – [(2R) – 6 – метилхептан – 2 – ил] – 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 – додекахидро – 1H – циклопентафенантрен – 3 – ол. В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро.

Биологични функции на холестерола[редактиране | редактиране на кода]

Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм.

Той е необходим за синтеза на:

и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.

Метаболизъм на холестерола в човешкия организъм[редактиране | редактиране на кода]

Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите „лош холестерол“). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло – те много се нуждаят от него.

При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C „добър холестерол“, но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.

Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.

Нормални стойности на холестерола[редактиране | редактиране на кода]

Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 – 7,76 mmol/L (около 1,3 – 3 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 – 15 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол.

Когато съотношението , холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове.

Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l [1]
Показател Желателно Гранично Болестно
Общ холестерол < 5,2 5,2 – 6,5 > 6,5
LDL-C < 4 4 – 5 > 5
HDL-C > 1 1 – 0,9 < 0,9
LDL-C/HDL-C < 4 4 – 5 > 5

Хранене и холестерол[редактиране | редактиране на кода]

Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛ В НЯКОИ ХРАНИ, mg/100 g[2]
Хранителен продукт Холестерол Хранителен продукт Холестерол
Прясно мляко 2% 6,7 Телешко месо (шол) 71
Прясно мляко 3% 10 Пиле, бяло месо (без кожа) 43
Кисело мляко 2% 6 Пиле, бяло месо (с кожа) 67
Кисело мляко 3% 12 Варена наденица 65
Обезмаслена извара 5 Шпеков салам 79
Краве сирене 70 Бяла риба (речна) 46
Кашкавал „Витоша“ 100 Скумрия 55
Свинско филе (без кост) 65 Краве масло 230

Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 mg (0,3 g) дневно.[3]

Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.

Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве.[източник? (Поискан преди 45 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станкушева, Т., Н. Дончева, М. Керековска, А. Гудев, Практически подходи при лечението на дислипидемиите. София, „Знание“ ООД, 1995
  2. Веселка Дулева, 2007
  3. Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. на Министерството на здравеопазването за физиологичните норми за хранене на населението