Хрисант Филипидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хрисант
Χρύσανθος
гръцки духовник

Роден
1881 г.
Починал
Хрисант Филипидис в Общомедия

Хрисант (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, архиепископ на Църквата на Гърция от 1938 до 1941 година, а преди това митрополит на Трапезундската епархия и политически и духовен водач на понтийските гърци в началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Харилаос Филипидис (Χαρίλαος Φιλιππίδης) в 1881 година в Гюмюрджина. През 1897 г. постъпва в семинарията на остров Халки, която завършва за 6 години. По време на Междусъюзническата война, гръцкият митрополит се опитва да обедини гърците и турците в родната Западна Тракия - срещу българите и въобще срещу анексирането на Тракия от Царство България. На 1 юни 1913 г. излиза с пламенна антибългарска статия в църковния вестник озаглавена „Кръв и огън“, обвинявайки българите в зверства срещу мирното гръцко население в Тракия.

На 26 май 1913 година е избран за трапезундски митрополит.[2] Хрисант се опитва да не разпалва вражда между гърци и турци. В началото на 1919 г. той е един от тримата представители на малоазийския елинизъм на Парижката конференция.

След Малоазийската катострофа, трапезундският митрополит се установява в Атина, приемайки почетната титла „αποκρισάριος“ на вселенския патриарх. От 10 февруари 1922 година до 27 октомври 1922 година е маронийски митрополит.[2] След това си връща титлата трапезундски.[2] Осъден е задочно на смърт от турските власти.[2]

През 1927 г. е начело на гръцката делегация, която урегулира противоречията за установяването на отношения с Албанската православна църква.

На 5 ноември 1938 г., след три кръга на гласуване, с 31 гласа за Дамаскин Папандреу срещу 30 за Хрисант, губи битката за архиепископ на Атина и цяла Гърция.

Въпреки този резултат, Йоанис Метаксас го налага за гръцки пастир и духовен водач на 12 декември 1938 г. На 27 април 1941 г., след влизането на Вермахта в Атина, отказва въобще да преговаря и да се вижда с германското военно командване в страната. По време на Гражданската война Хрисант е на проправителствени и пробритански позиции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος πρώην Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χρύσανθος. (1881-1949). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017. (на гръцки)
  2. а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 110. Посетен на 14 септември 2014.
Константин трапезундски митрополит
(26 май 1913 – 10 февруари 1922)
Мелисин маронийски и тасоски митрополит
(10 февруари 1922 – 27 октомври 1922)
Антим
трапезундски митрополит
(27 октомври 1922 – 13 декември 1938)
последен
Хрисостом атински архиепископ
(13 декември 1938 – 1941)
Дамаскин