Хърбърт Спенсър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хърбърт Спенсър
Herbert Spencer
английски философ, биолог, социолог и политически теоретик

Роден
Починал
Брайтън, Великобритания
Погребан Лондон, Великобритания
Философия
Школа Еволюционизъм, позитивизъм, класически либерализъм
Идеи Социален дарвинизъм, оцеляване на най-приспособените

Подпис HS steel portrait sig.jpg
Хърбърт Спенсър в Общомедия

Хърбърт Спенсър (на английски: Herbert Spencer) (27 април 1820 – 8 декември 1903) е английски философ, известен политически теоретик на класическия либерализъм и социологически теоретик от Викторианската епоха.

Спенсър развива всеобхватна концепция за еволюцията като прогресивно развитие на физическия свят, биологичните организми, човешкия интелект, култура и общество. Бидейки многостранно развит, Спенсър дава своя принос в широк спектър от теми от различни области – етика, религия, политика, философия, биология, социология и психология. Имал е огромно влияние в английската академия по време на неговата работа и писане. През 1902 е номиниран за Нобелова награда по литература. [1]

Спенсър е широко известен като автор на фразата „оцеляване на най-приспособения“, изказана в Принципи на биологията (1864) след прочитане Произход на видовете на Чарлз Дарвин. [2] Терминът има отношение към „естествения отбор“.

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Възгледите на Спенсър циркулират през 21 век заради политическите теории и забележителни атаки върху реформистките течения от края на 19 век. Той е смятан за предшественик на либертарианците и философските анархисти. Спенсър твърди, че държавата не е институция от съществено значение и че ще отпадне когато доброволната организация на пазара замени принудителните и насилнически аспекти на държавата. [3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Education (1861)
  • System of Synthetic Philosophy, в 10 тома
    • First Principles (1862)
    • Principles of Biology (1864, 1867; revised and enlarged: 1898), в 2 тома
      • Volume I – Part I: The Data of Biology; Part II: The Inductions of Biology; Part III: The Evolution of Life; Appendices
      • Volume II – Part IV: Morphological Development; Part V: Physiological Development; Part VI: Laws of Multiplication; Appendices
    • Principles of Psychology (1870, 1880), в 2 тома
      • Volume I – Part I: The Data of Psychology; Part II: The Inductions of Psychology; Part III: General Synthesis; Part IV: Special Synthesis; Part V: Physical Synthesis; Appendix
      • Volume II – Part VI: Special Analysis; Part VII: General Analysis; Part VIII: Congruities; Part IX: Corollaries
    • Principles of Sociology, в 3 тома
      • Volume I (1874 – 75; enlarged 1876, 1885) – Part I: Data of Sociology; Part II: Inductions of Sociology; Part III: Domestic Institutions
      • Volume II – Part IV: Ceremonial Institutions (1879); Part V: Political Institutions (1882); Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885)
      • Volume III – Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885); Part VII: Professional Institutions (1896); Part VIII: Industrial Institutions (1896); References
    • Principles of Ethics, в 2 тома
      • Volume I – Part I: The Data of Ethics (1879); Part II: The Inductions of Ethics (1892); Part III: The Ethics of Individual Life (1892); References
      • Volume II – Part IV: The Ethics of Social Life: Justice (1891); Part V: The Ethics of Social Life: Negative Beneficence (1892); Part VI: The Ethics of Social Life: Positive Beneficence (1892); Appendices
  • The Study of Sociology (1873, 1896)
  • An Autobiography (1904), в 2 тома

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herbert Spencer. The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950. Nobel Foundation. Линк от 04-02-2010
  2. Pioneers of Psychology 2001 Tour – School of Education & Psychology. // Посетен на 29 август 2007.
    Maurice E. Stucke. Better Competition Advocacy (pdf). // Посетен на 29 август 2007. Хърбърт Спенсър в неговите Принципи на биологията от 1864, том I, стр. 444, пише „This survival of the fittest, which I have here sought to express in mechanical terms, is that which Mr. Darwin has called ‘natural selection’, or the preservation of favoured races in the struggle for life.“
  3. Stringham, Edward. Anarchy and the Law. Transaction Publishers, 2007. стр. 387.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Herbert Spencer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.