Цено Кандов
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 17:03, 25 януари 2019 (UTC). |  |
| Цено Кандов | |
|---|---|
| български актьор | |
| Роден | |
| Починал | 11 октомври 1964 г.
|
| Националност |  България |
| Работил в | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1918 – 1964 |
| Цено Кандов в Общомедия | |
Цено Кандов е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Цено Николов Кандов е роден на 4 март 1900 г. в гр. Добрич в чиновническо семейство. Баща му, Никола Кандов е бил ветеринарен фелдшер. Той е първото от седемте деца на семейството, брат му Кандо Кандов е специалист сурдопедагог, основател на първото логопедическо училище в България. Поради войните и окупацията на Добруджа баща му е местен в различни градове на служба, а с него и цялото семейство. Цено Кандов прекъсва образованието си поради непреодолимото си влечение към театъра. Посветил живота си на театралното изкуство от 1918 до 1964 г. като актьор и режисьор в театрите в гр. Добрич, Плевен, Варна и Бургас. Почива на 11 октомври 1964 г.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
През своя 35 годишен творчески живот Цено Кандов е играл около 300 малки и големи роли, сред които Тертер от „Престолът“ на Иван Вазов, Чорбаджи Марко – „Под Игото“, Странджата – „Хъшове“ и др.
Като актьор-режисьор Цено Кандов е поставил в Добрич и Бургас следните пиеси: „Чуждото дете“, „Топаз“, „Тоска“, „Далечен път“, „Нашествие“, „Без вина виновни“, „Министершата“, „Черното петно“, „Тартюф“, „Дванадесета нощ“, „Борислав“, „Милионерът“, „Сватба без зестра“, „Имат думата жените“, „Снежната Царица“, „Сърцето не е камък“ и др.