Челеби Мито
| Челеби Мито | |
| гъркомански общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Челеби Мито или Мита е гъркоманин, един от водачите на гръцката партия в Струмица през Възраждането.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Челеби Мито като виден струмичанин работи за гръцката пропаганда. Според Трайко Китанчев:
| „ | И той е българинъ, и чорбаджия, и челебия, и човѣкъ съ влияние, и всичко; но той е единствениятъ най-върлъ гонитель на българитѣ въ Струмица.[1] | “ |
От него се страхуват „и турци, и християни“ и е наричан „елзевул“. Според Арсени Костенцев Мито месечно е плащан от Струмишката гръцка община. Той пише за него:
| „ | Той нищо друго не работеше, освен от дукян на дукян и от къща на къща ходеше и плашеше хората, че който се каже българин, заедно с децата си ще бъде проводен на заточение.[2] | “ |
Децата на Челеби Мито са възпитавани „отделно и отгоре“ от Солунската гръцка община. Един от синовете му е гръцки учител в Струмица. Костенцев пише, че той:
| „ | ...когато чуеше някое дете да продума по български, с едната ръка му изваждаше езика навън, а с другата с пръчка му търкаше по езика и му викаше:
– Втори път ако чуя да говори някой тоя варварски език, ще му порежа езика![2] |
“ |
Обсъждайки положението в Струмица през Възраждането, Кузман Шапкарев споменава Челеби Мито:
| „ | Ами за Струмица що да кажем? Там е още по-лоше... Там са нужни: един Нако Станишев и един Д. Миладинов, за да скършат главата на гъркоманите и на главатаря им челеби Мито, най-върлийт български изверг, може да се каже, в цяла Македония.[3] | “ |
Сравнявайки Челеби Мито с Григор Хаджинаков в Дойран, Шапкарев пише, че Мито е „това същето и нещо повече“ в Струмица.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан. Съчинения на Трайчо Китанчев. София, „Говедаров и с-ие“, 1898. с. 137.
- ↑ а б Спомени на Арсени Костенцевъ. 2-ро издание. София, Ал. Паскалевъ и С-ие, Командитно Книгоиздателско Дружество, 1917. с. 29.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 221.
