Червеногръдка

	Червеногръдка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
клон:	Тероподи (Theropoda)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Мухоловкови (Muscicapidae)
род:	Червеногръдки (Erithacus)
вид:	Червеногръдка (E. rubecula)
	Научно наименование
	Erithacus rubecula (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Червеногръдка в Общомедия
	[ редактиране ]

Червеногръдката^[2] (Erithacus rubecula), известна и като червеношийка, червеногушка, е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.^[3]

Физически характеристики

Червеногръдката е малка, непрелетна за България птица, достигаща дължина от около 14 см. Горната страна на тялото, крилата и опашката са маслинено зеленикавокафяви. Челото, бузите, гърлото и гърдите са ръждивочервени, а коремът – белезникав. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото при младите екземпляри е кафява с капковидни петна. Гушата и гърдите им са охреноръждиви с вълнообразни тъмни ивици.

Разпространение

Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населени места.

Начин на живот и хранене

Червеногръдката си търси храната по земята. Храни се главно с насекоми и техните ларви, охлюви, червеи, паяци и др. През есента и зимата събира плодове и семена.

Размножаване

Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 – 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 – 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.

Допълнителни сведения

Брачната песен е мелодична. При уплаха издава рязко „чик-чик“.

Препарирани яйца
Млада птица

Източници

↑ Erithacus rubecula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
↑ BirdLife International. Erithacus rubecula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)

Външни препратки

European Robin | Erithacus rubecula (Linnaeus 1758) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2022-10-06. (на английски)

[1] Erithacus rubecula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.

[IUCN2012-3] BirdLife International. Erithacus rubecula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)

[1]

[2]

[3]