Червеногръдка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червеногръдка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Мухоловкови (Muscicapidae)
род:Червеногръдки (Erithacus)
вид:Червеногръдка (E. rubecula)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Червеногръдка в Общомедия
[ редактиране ]

Червеногръдката[2] (Erithacus rubecula), известна и като червеношийка, червеногушка, е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Червеногръдката е малка, непрелетна за България птица, достигаща дължина от около 14 см. Горната страна на тялото, крилата и опашката са маслинено зеленикавокафяви. Челото, бузите, гърлото и гърдите са ръждивочервени, а коремът – белезникав. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото при младите екземпляри е кафява с капковидни петна. Гушата и гърдите им са охреноръждиви с вълнообразни тъмни ивици.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населени места.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Червеногръдката си търси храната по земята. Храни се главно с насекоми и техните ларви, охлюви, червеи, паяци и др. През есента и зимата събира плодове и семена.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 – 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 – 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Брачната песен е мелодична. При уплаха издава рязко „чик-чик“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erithacus rubecula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
  3. BirdLife International. Erithacus rubecula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]