Червеногръдка
| Червеногръдка | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 г. | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Червеногръдка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Червеногръдката (известна и като червеношийка, червеногушка) (Erithacus rubecula) е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Червеногръдката е малка, непрелетна за България птица, достигаща дължина от около 14 см. Горната страна на тялото, крилата и опашката са маслинено зеленикавокафяви. Челото, бузите, гърлото и гърдите са ръждивочервени, а коремът – белезникав. Няма полов диморфизъм. Горната страна на тялото при младите екземпляри е кафява с капковидни петна. Гушата и гърдите им са охреноръждиви с вълнообразни тъмни ивици.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Червеногръдката е постоянна птица. Среща се в равнините, но е по-многобройна в планините. Обитава окрайнини на влажни иглолистни, смесени и широколистни гори, богати на подлес от къпини, малини, глог и шипка. През есента и зимата слиза в равнините и посещава паркове, градини и населени места.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Червеногръдката си търси храната по земята. Храни се главно с насекоми и техните ларви, охлюви, червеи, паяци и др. През есента и зимата събира плодове и семена.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Гнезди в основата на храсти и изгнили пънове, под камъни, под корени или в дупки по стръмни речни брегове на дерета. Гнездото е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Снася 5 – 7 светлокремави или розови яйца, изпъстрени с ръждиви или кафяви петна и точки. Женската мъти яйцата сама около 12 – 14 дни. При изхранването малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят. Отглежда две поколения годишно.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Брачната песен е мелодична. При уплаха издава рязко „чик-чик“.
Препарирани яйца
Млада птица
_juvenile.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Erithacus rubecula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 31 декември 2020 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Erithacus rubecula. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)