Черният параклис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черният параклис
Geheimaktion Schwarze Kapelle
РежисьориРалф Хабиб
ПродуцентиАртур Браунер
Волф Браунер
Емануеле Касуто
Паоло Джованарди
СценаристиХанс Никлиш
Пиер Леви
Жан Левит
Базиран наромана „Черният параклис“ на Олаф Херфелдт
В ролитеПетер Ван Айк
Даун Адамс
Ернст Шрьодер
МузикаРоман Влад
ОператорГеорг Краузе
МонтажЕма Льо Шаноа
Марта Дюбер
Филмово студиоАлфа Филм
Непи Филм
Лукс Филм
Жанрполитически трилър
Премиера4 декември 1959
Времетраене105 минути
СтранаFlag of Germany.svg ФРГ
 Франция
 Италия
Езикнемски
Цветностчерно-бял[1]
Външни препратки
IMDb

„Черният параклис“ (на немски: Geheimaktion Schwarze Kapelle) е политически трилър от 1959 година на режисьора Ралф Хабиб с участието на Петер Ван Айк, Даун Адамс и Ернст Шрьодер, екранизация на романа „Черният параклис“ на Олаф Херфелдт. Филмът е копродукция на ФРГ, Франция и Италия.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В зората на Втората световна война група немски генерали, със съдействието на британското контраразузнаване, организира план за отстраняването на Хитлер...

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Title for The Black Chapel. // IMDb. Посетен на 2015-5-30. (на английски)
  2. Fullcredits for The Black Chapel. // IMDb. Посетен на 2015-5-30. (на английски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Black Chapel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​