Чернова:Данаил Чернев
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Данаил Иванов Чернев е български тежкоатлет, олимпийски състезател в категорията тласкане на гюлле от т. нар. Златна ера на българския спорт. Тренирал е в Спортното училище на гр. Пловдив заедно със звезди на спорта като Стефка Костадинова, Бонка Пинджева, Николай Бухалов и др. Роден е на 02.06.1964 год. в гр. Девин.[редактиране | редактиране на кода]
В активните си спортни години и непосредствено преди олимпиадата в Испания Чернев е с тегло 148 кг. и височина 204 см., което го нарежда на едно от първите места по височина сред българските спортисти. Носител е на редица медали от европейски и балкански първенства и е един от най-перспективните български спортисти в края на 80-те и началото на 90-те години.
Смяната на режима през 1989 год., довела до множество проблеми във всички области на българската държава, засяга и спортните среди и финансирането на повечето спортисти драстично намалява или нацяло се прекратява. Финансират се само онези спортни дисциплини, които носят финансови облаги - лека атлетика, футбол, бойни спортове, вдигане на тежести. Това принуждава редица спортисти да търсят препитанието си или в чужбина или да се отдадат на апетитните предложения на мафиотските групировки.
В това смутно време Данаил Чернев решава да замине за Испания и през 1992 год. се оказва в Барселона. Там работи на различни места, но главно като охранител по различните елитни клубове. Няколко години е работил също в затворения за външни лица клуб-казино, в което са били допускани само представители на западния елит. От онова време датират и първите му контакти със Симеон Сакскобурготски и княгина Калина. Д. Чернев си спомня за тези години с неприязън и споделя пред свои близки: "...Царят ли?! Какъв цар?! И той и дъщеря му бяха вечно пияни и почти всеки ден идваха да играят хазарт при нас, та чак бяха дотегнали на собствениците и неведнъж се е налагало да им казваме, че няма места!".
Малко по-късно пробва късмета си във френския легион, но е недоволен от преобладаващото число на престъпници там и се отказва. За тази си история си спомня с неприкрита доза хумор: "Остави, че бяха престъпници повечето, но бяха и много глупави! Постоянно пиеха, дрогираха се и се биеха...".
Опитите му да намери клуб, за който да се състезава, не се увенчали с успех. Освен това стресът, тежката двумесечна пневмония, недоспиването, алкохолът оказали своето влияние върху теглото и той бавно и безвъзвратно излизал от спортната си форма.
Върнал се през 2003 год. в България и неколкократно се опитвал да започне собствен бизнес, но поради редица спънки нито един от тях не се увенчал със сериозен успех.
Същевременно бил принуден да се бори с все по-неконтролируемото си тегло, което достигнало емблематичните 297 кг. Въпреки че успял да свали с упражнения и диети за малко повече от месец 60 кг., все още бил твърде тежък, за да контролира метаболитните процеси. Той споделя по повод на опитите си пред журналисти:
"Сланината иска тренировка, някакъв вид движение, за да изгориш килограмите. Ставаш пълен инвалид...Първоначално отслабнах с 60 кг, свалих 50 см в талията, по 10-15 см в краката. Бях учуден от себе си. Лицето ми се промени. Килограмите не са основното, а вътрешното прочистване, настройването на духа е нещо, което ме върна към живота. Аз съм много радостен и щастлив от всичко това. Започнахме първо с много леки разходки извън град Старосел, там има тракийски могили. Обикаляхме по полето по най-елементарния начин с почивка на 10-15 м, той ми носеше стол, където се изморя сядам, почивам си и пак - 20 метра, и така. Това беше в началото през първите 2-3 дни и след това спряхме да носим столчето. Започнах да сядам по камъните, да се търкалям по земята, да ставам като баба Меца на 4 крака и за 5-6 дни успя да ме раздвижи. Започнахме да правим и дихателни упражнения с елементи на йога, както и физически упражнения, които раздвижват кръвообращението. Засягат центровете, по които върви енергията, сутрин като ги събудиш, съвсем друго е през деня. Започнахме по детски, с неща, които съм знаел винаги. Включих и специалния сироп, и нещата тръгнаха. Тези упражнения дават спокойствие на духа, дишането се успокоява. Не съм очаквал да постигна такъв резултат. В началото като ми каза, че за два месеца ще ми хвърли 80 кг, не му повярвах. Изял съм толкова ориз, зеленчуци и съм изстискал толкова лимони, че Гърция не може да ги произведе за една година и пак никакъв ефект. Сега тежа около 210 кг, но ще продължа терапията, докато стана 150 кг, както и след това. Искам да се върна в активния сп орт за ветерани."[1]
През септември 2014 год. отново се разболява от пневмония, но този път болестта му не прощава и на 21.09.2014 год. напуска света. Оставя след себе си множество неосъществени мечти и безкрайно много обичащи го приятели. На погребението в Пловдив идват над 500 души, което го прави едно от най-големите погребения на човек от народа. Роднините му и приятелите му споделят, че освен че бил изключително смел и приемал живота с огромна доза хумор, бил и изключително мъдър човек. Винаги се възхищавал на смелите и борбените хора и обичал да казва: "На тоя свят повечето хора никога няма да погледнат звездите и завинаги ще останат с муцуни заровени в калта. Има много хора, които все казват "Това ще направя... онова ще направя", но никога не правят нищо. Истински достойни са онези, които решават и го правят!". Самият той бил един от тях...