Направо към съдържанието

Чернова:Перхаби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Перхабите или Перхайбите (на старогръцки: Περραιβοί, Perraiboi) са били пеласгийско племе в древна Гърция.

Те произхождали първоначално от остров Евбея. Като мощно и войнствено племе, се предполага, че са унищожили града Хестия и са прогонили неговите жители на континента, където те се заселили в тесалийската провинция Хестиеиотида. Перхабите обаче скоро ги последвали и също се заселили в Хестиеиотида, както и в провинцията Пеласгиотида.

Тази област на север е наречена Перхабия (Περαιβία) на тяхно име. Тя се простирала от Македония до река Пенеос и от Пинд до планината Оса. Освен градовете в равнината, особено важни били планинските крепости, като Гоннос при теснината на долината Темпе, от където можел да се контролира пътят към Македония. Това се доказало, когато перхабите временно били подчинени от лапитите (или съответното историческо племе): планинските обитатели почти винаги успявали да запазят своята свобода. Перхабите от равнината се оттеглили към Атамания на западната страна на Пинд, поради което Страбон ги считал за част от етолийците.

Перхабите били сред основателите на делфийския Амфиктиониен съюз. По времето на Пелопонеската война били подчинени от тесалийците от Лариса. По-късно за кратко време попаднали под македонска власт при Филип II. След като Филип V бил победен от римляните, той трябвало по нареждане на Сената да освободи всички племена, след което през 196 г. пр.н.е. перхабите били обявени за „свободни, независими и автономни“.

В гръцката митология перхабите обитавали района около Додона. Заедно с енианите, те се присъединили към Гуний в похода срещу Троя.

Литература:

Алберт Форбигер: Перхаби. В: Реална енциклопедия на класическите древности в азбучен ред. Том 5, Щутгарт, 1848, стр. 1357 и следващи.

Робърт Малкълм Еринтън: Перхайби. В: Der Neue Pauly (DNP). Том 9, Мецлер, Щутгарт, 2000, ISBN 3-476-01479-7, кол. 598.

Бележки:

  1. Christian Daniel Beck: Anleitung zur genauern Kenntniß der allgemeinen Welt- und Völkergeschichte, Leipzig 1813; Band 1, Teil 1, S. 845 (Google Books)
  2. ↑ Brockhaus, Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Leipzig 1842; Band 17, S. 258ff. (Google Books)
  3. ↑ Strabon 9, 5, 19 (превод на английски).
  4. ↑ Titus Livius: Ab urbe condita 33, 32 (Weblink)