Чернова:Петър Б. Пашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Бончев Пашов

·    Редактиране

·    Редактиране на кода

·    История

Инструменти      

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Пашов
български офицер
Роден 16 юли 1949 г. (75 г.)

с. Голак, обл. София, Република България

Петър Бончев Пашов е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден1 е на 16 юли 1949 г. в с. Голак, обл. София.

Учи2 във Висше народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ - Шумен, Диплома3 - специалност – земна артилерия, квалификация – офицер от земната артилерия с признато полувисше образование и приравнена гражданска специалност – средно техническо образование по електротехника (28 септември 1967 г.– 12 октомври 1970 г.).

Започва4 да служи, като началник на разчет5 на пускова установка и командир на батарея в 7 ОРДН (под. 65 800), базиран в с. Бояново, обл. Ямбол (12 октомври 1970 г.– 02 юли 1976 г.).

С конкурс6 е приет и се обучава във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ - София, Диплома7 - специалност - командно щабна артилерия (02 юли 1976 г.– 28 септември 1979 г.).

След завършването е назначен8 за ПНЩР и ЗНЩ в щаба на РВ и А на 7 МСД – Ямбол (01 октомври 1979 г.– 30 септември 1981 г.). Между ноември 1980 г. и 13 януари 1981 г. се обучава в три месечен курс във Висшето артилерийско инженерно училище в гр. Пенза, СССР.

С конкурс е назначен9 за преподавател и старши преподавател в катедра „Ракетни войски и артилерия“ във ВА „Г. С. Раковски“ (01 октомври 1981 г.– 01 януари 1994 г.). Между 28 януари и 26 март 1985 г. се обучава в три месечен курс в ЦАОК в гр. Ленинград, СССР. От есента на 1985 г. е задочен аспирант, защита на дисертация – „Кандидат на военните науки“10, хабилитиране в научно звание „доцент“11.

Назначен е на длъжност Началник12 на Направление “Длъжностно развитие“ в Управление „Кадрова политика“ на Министерството на отбраната (27 декември 1993 г.– 31 август 1996 г.).

Работи в Центъра за подготовка на кадри по национална сигурност към Министерството на отбраната по организиране и провеждане на курсове по „Международно военно сътрудничество за мир и сигурност“ (01 септември 1996 г.– 30 април 1999 г.). На 03 ноември 1998 г. е награден медал и късо цевно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9 мм „За заслуги към БНА“.

На 07 декември 1999 г. е освободен13 от длъжност и излиза в запаса.

Като гражданско лице работи в Дирекция „Кадрова политика и социална адаптация“ на Министерството на отбраната заема длъжностите експерт, главен експерт и държавен експерт и началник на Сектор „Социална адаптация“ (04 януари 2000 г.– 30 ноември 2004 г.). В Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, в Дирекция „Военни клубове“ заема длъжност Държавен експерт (01 декември 2004 г.– 31 декември 2007 г.). В Изпълнителна агенция „Социални дейности“ на Министерството на отбраната заема длъжност Държавен експерт (01 януари 2008 г.– 01 август 2008 г.).

От 19 януари 2009 г. до 01 октомври 2021 г. работи в частна фирма „Кооперативна охранителна фирма“ ООД, експерт „Човешки ресурси“.


Образование[редактиране | редактиране на кода]

·        Висше народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ – Шумен – (28 септември 1967 – 12 октомври 1970 г.) специалност – земна артилерия; квалификация – офицер от земната артилерия;

·        Военна академия „Георги Стойков Раковски“ - София – (02 юли 1976 г.– 28 септември 1976 г.), Висше военно академично образование по специалност – Командно щабна артилерия;

·        Доктор на военните науки – защита 15 юли 1988 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

·        Младши лейтенант (29 август 1970 г.);

·        Лейтенант (1972 г.);

·        Старши лейтенант (1975 г.);

·        Капитан (1979 г.);

·        Майор (1984 г.);

·        Подполковник (1989 г.);

·        Полковник14 (05 май 1994 г.).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

·        Медал „30 г. БНА“ - (1974);

·        Медал „30 г. от победата на фашистка Германия“ - (1975);

·        Медал „За отличие в БНА“ - (1976);

·        Медал „За 10 години безупречна служба“  - (1980);

·        Медал „За 15 години безупречна служба“  - (1985);

·        Медал „40 г. от победата на хитлерофашизма“ - (1985);

·        Медал „За 20 години безупречна служба“  - (1990);

·        Медал „За заслуги към БНА“ (1998).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

1.    П. Пашов, П, В служба на родината, 2024, стр.13, изд. Ди Макс, ISBN 978-782-089-0;

2.    Зап. ВНВАУ - 0227/28.09.1967 г.;

3.    Диплома № 001030/20.08.1970 г.;

4.    МЗ-КВ 06/1970 г.;

5.    С. Балканджийски, Началото и краят, 2007,стр,46 и 136, изд. ЕЪР ГРУП, ISBN 978-954-752-109-4;

6.    МЗ 250/1976 г.;

7.    Диплома № 000417/01.08.1979 г.;

8.    МЗ 419/1979 г.;

9.    МЗ 292/1981 г.;

10.  Диплома № 180258/15 юли 1988 г.;

11.  Свидетелство № 16749 04 май 1993 г.;

12.  МЗ 0916/27.12.1993 г.;

13.  МЗ 3279/07.12.1999 г.;

14.  МЗ 0307/05.05.1994 г.