Четвърти и пети закон на роботиката
Четвъртият и петият закон на роботиката са българско допълнение към класическите три закона на роботиката от Айзък Азимов.
- Четвърти закон на роботиката
- Роботът е длъжен при всички обстоятелства да се легитимира като робот.
Този закон е въведен през 1974 г. от Любен Дилов в романа „Пътят на Икар“[1][2]. Авторът обосновава мотивите за четвъртото ограничение така: „Последният закон е сложил край на скъпо струващите увлечения на конструкторите да придават колкото се може по-човешки вид на психороботите. И на произтичащите от това недоразумения…“
- Пети закон на роботиката
- Роботът е длъжен да знае, че е робот.
Законът е въведен през 1983 г. от Никола Кесаровски (математик по образование, журналист по професия, популяризатор на науката и писател) в новелата „Петият закон на роботиката“[3], включена в сборника „Петият закон“[4][5] и популяризирана чрез комикс в култовото списание „Дъга“. Сюжетът: един от андроидите не само извършва убийство, но и по време на предварителния разпит не се легитимира като робот. Вероятно, защото не знае, че е такъв.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Пътят на Икар“ на сайта
„Моята библиотека“
- ↑ Дилов, Любен. Пътят на Икар. Второ издание. Пловдив, „Христо Г. Данов“, 1979. Посетен на 07.05.2022.
- ↑ „Петият закон на роботиката“ на сайта „Моята библиотека“
- ↑ „Петият закон“ на сайта „Моята библиотека“
- ↑ Кесаровски, Никола. Петият закон. Първо издание. София, Държавно издателство „Отечество“, 1983. Посетен на 07.05.2022.
