Чистобългарска наковалня за сладкодумство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“
Информация
Вид списание

Начало 1878 г.
Край 1879 г.
Собственик Иван Богоров
Издател Иван Богоров
Редактор Иван Богоров
Език български език
френски език
Политически -
Свързани вестници „Наковалня“

„Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ е първото българско списание, издавано след Освобождението.[1]

Излиза в Пловдив, Виена и София през 1878 – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният учен академик Иван Богоров.[1]

Посветено е на езикови въпроси; има мото „Докле езика живее, един народ не загива“. Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.[1]

Думи от Богоров[редактиране | редактиране на кода]

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“.

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

  • предимство
  • предимствен
  • обноски
  • приемлив
  • приемливост
  • книжнина (литература)
  • познавач
  • чакалня
  • дъждобран
  • сегашно време
  • минало (заминало, преминало) време
  • редилник (вм. рус. правилник)
  • правилник (автор)
  • беляз (вм. рус. герб; картина)
  • бивалица (история)
  • книговище (библиотека)
  • небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
  • гостилня (хотел)
  • гостилник (хотелиер)
  • застан (станция, гара)
  • денник (дневник, журнал)
  • отсебен (специален)
  • правачница (фр. фабрика, рус. завод)
  • вестник
  • вестникар
  • часовник (сахат)
  • четец (читател)
  • пратеник
  • многопътен (многократен)
  • прочетник (рус. читател)
  • еднопътен (еднократен)
  • самосебен (собствен, специфичен, специален)
  • земеопис (география)
  • наговор (рус. заговор)
  • крайка (точка, пункт)
  • прязпол (профил)
  • прѝлич (образец, модел)
  • сподялба (причастие)
  • биватно (съществително)
  • обрезд (характер)
  • белезач (художник, рисувач)
  • брездеж (чертеж)
  • брездач (чертожник)
  • лъчитба (химия)
  • присъщие (рус. „присъствие“)
  • бивност (рус. „присъствие“)
  • градство (политика)
  • ветреник (газ)
  • притурно име (прилагателно)
  • свърз (съюз)
  • свързник (съюзник)
  • свръзка (копула)
  • свръшка (окончание)
  • четно име (числително име)
  • кланица (касапница)
  • плув (кораб)
  • самосвет (фотография)
  • самосветар (фотограф)
  • държавство (политика)
  • владалство (политика)
  • питен, попитен, питатен (въпросителен)
  • ставица (определителен член)
  • словница (граматика)
  • лѐкарство (медицина)
  • искреник (електричество)
  • гледобод (гледна точка)
  • чудатен (удивителен)
  • забележка
  • самоплув (параход)
  • провадилня (рус. посолство)
  • провдничество (рус. посолство)
  • средореч (рус. междуметие)
  • вместоиме (рус. местоимение)
  • запирка (рус. запетая)
  • запиратен (рус. препинателен)
  • дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
  • почетлив (вм. рус. уважаем)
  • тачлив (вм. рус. уважаем)
  • тръпен (пасивен, страдателен)
  • азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
  • мини-брод (паспорт)
  • пътулка (паспорт, тескере)
  • зададка (рус. задача)
  • училня (училище, школа)
  • училник (учител)
  • скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
  • трикътник (днес: триъгълник)
  • словник (текст)
  • вършатен (действителен, деятелен)
  • деен
  • дейност
  • деец
  • бездеен
  • бездейност
  • съдейност
  • сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
  • отговорник (ответник)
  • самораст (природа, натура)
  • саморастен (природен, натурален, физически)
  • разноски (харчове)
  • пла̀тен (материален)
  • тъкмост (точност)
  • презръчница (заведение)
  • самоуправа (автономия)
  • стопанствен (притежателен)
  • народоуправа (република)
  • народосбор (парламент)
  • преизповед (протест)
  • преизповедник (протестант)
  • преизповядам (протестирам)
  • писмар (секретар)
  • писачница (редакция)
  • цветило (боя)
  • каквина (качество)
  • колчавина (количество)
  • сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
  • цветарник (саксия)
  • основник (елемент)
  • ставник (елемент)
  • въгленик (въглерод)
  • водиник (водород)
  • кислиник (кислород)
  • затривач (убиец)
  • опорник (противник)
  • обаждатно клонене (изявително наклонение)
  • сговарятно клонене (условно наклонение)
  • молач (вм. тъжител)
  • лицевен (персонален)
  • свърз (рус. съюз)
  • придръжност (рус. зависимост)
  • придръжен (рус. зависим)
  • шестолик (куб)
  • казало (рус. сказуемо)
  • изведнъжен (внезапен)
  • еднодружен (взаимен)
  • сторник (фактор)
  • словник (текст)
  • равноденник (екватор)
  • пладник (меридиан)
  • поврътник (тропик)
  • азар (егоист)
  • азарски (егоистичен)
  • едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
  • бивалник,биваличник, биваличар (историк)
  • непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4816.