Чуминден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Св. Харалампий
Чуминден
Тип Народен обичай
Дата 10 февруари

Св. Харалампий (10 февруари) се почита като господар на всички болести и най-вече на чумата. Празникът в негова чест е известен и като „Чуминден“.[1]

Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги.[1]

В народните вярвания чумата е държана от св. Харалампий вързана с верига или затворена в шише, и когато я пусне, тя прави поразии. Името ѝ никога не се споменава, нарича се добрата, леля, блага медана, с цел постоянното ѝ умилостивяване.[2]

На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.[1]

Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени.[1]

Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.[1]

С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.[1]

На този ден празнуват: Харалампи, Харалампий, Хараламби, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрин/а, Валентин/а, Вальо, Валя, Валентинка и сродните им имена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Маринов, Димитър. Избрани произведения, т. I. София, 1981. с. 492 – 493.
  2. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 471 – 472.