Шаблон:Избрана статия 31 2016

Елизабет I е кралица на Англия и кралица на Ирландия от 17 ноември 1558 до смъртта си през 1603. Понякога наричана The Virgin Queen („кралицата дева“), Gloriana (Глориана) или Good Queen Bess („добрата кралица Бес“), Елизабет е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря на крал Хенри VIII и Ан Болейн, тя е принцеса по рождение, но две и половина години след раждането ѝ майка ѝ е екзекутирана по обвинение в държавна измяна и Елизабет е обявена за незаконородена. Живее дълги години извън двореца и Лондон, като по време на царуването на сестра си, католичката Мери I (известна като Кървавата Мери), е заподозряна в подкрепа на протестантските бунтовници и дори е затворена в Тауър. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си. Наистина, тя се уповава много на група доверени съветници, водени отначало от Уилям Сесил, барон Бъргли, а към края на царуването от неговия син Робърт Сесил. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната Англиканска църква.

В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си, Едуард VI. и сестра си. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам и не казвам нищо“). Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от страна на парламента и многобройни ухажвания от различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха. Вижте още »