Шаблон:Избран диалект

Подбалканският говор (наричан още сливенски говор) е български диалект, представител на балканските говори. Говори се в обширен ареал на територията на Република България: Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско, единични селища в Североизточна България, както и извън границата на България - в областта Бесарабия. Диалектът се използва общо от над един милион души. На юг говорът граничи с рупските говори.

Характеристики

• Застъпване на ѣ в края на думите:
  • ’а под ударение — дубр’à (добре), къд’à (къде), умр’à (умря)
  • ъ без ударение — зѝм’ъ (зиме), лèт’ъ (лете), гòр’ъ (горе)
  • е в окончания от старото двойствено число — крилè, раменè
• Гласна а като застъпник на ѫ под ударение в глаголните окончания за 1 л. ед. ч. сег. време: читà (чета), измур’à (изморя)
• Намаляване на неударената гласна и в ’ъ:
  • пред твърди срички: ѝст’ъна (изстина)
  • в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: българ’ън (българин), бàб’ън (бабин), пундèлнък (понеделник).
• Изговор а при ударенита -а-окончания за женски род: мъглà, гурà.
• Преглас дн⇒нн: пàнна (падна), сèнна (седна), дзàнницъ (задница)
• Член за мъжки род: под ударение -ъ, без ударение -ạ.
• Член за множествено число -ти: жинѝти (жените)
• Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време.
• Употреба на гъ вместо книжовното я в по-западните краища: дуведѝ гъ (доведи я)