Шандор Кочиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шандор Кочиш
Sándor Kocsis 1960 cropped.jpg
Лична информация
Прякор Златната глава
Роден 21 септември 1929 г.
Будапеща, Унгария
Починал 22 юли 1979 г. (49 г.)
Барселона, Испания
Ръст 177 cm
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1946 – 1950
1950 – 1956
1957 – 1958
1958 – 1965
Flag of Hungary.svg Ференцварош
Flag of Hungary.svg Хонвед
Flag of Switzerland.svg Йънг Фелоулс
Flag of Spain.svg Барселона
89
160
11
75
(70)
(176)
(7)
(42)
Национален отбор
1948 – 1956Flag of Hungary.svg Унгария68(75)
Треньор
1972 – 1974Flag of Spain.svg Еркулес
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Шандор Кочиш в Общомедия

Шандор Кочиш (на унгарски: Sándor Kocsis) е бивш унгарски футболист, централен нападател. Най-известен като футболист на Хонвед (Будапеща) и Барселона. Има 68 мача и 75 гола за националния отбор на Унгария. Част от златния състав на тима, наречен „Магическите маджари“, финалисти на Мондиал 1954.[1] Кочиш е голмайстор на шампионата на планетата в Швейцария с 11 гола и първият футболист с два хет-трика на световно първенство. Наричан е „Златната глава“.[2]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира с екипа на Ференцварош през 1947 г. в мач срещу Кишпещ. Бързо се утвърждава като централен нападател на тима на мястото на емигриралия в Чехословакия Ласло Кубала. През 1949 г. става за първи път шампион на страната, като вкарва 33 гола в шампионата и си партнира с играчи като Ференц Деак и Золтан Цибор. Като благодарност за престоя си в клуба, Кочиш получава собствен ресторант. Общо изиграва 80 мача, в които вкарва 79 гола.

През 1950 г. е призован в армията и преминава в армейския отбор Хонвед. Още в първия си сезон вкарва 24 гола само за 15 мача и печели шампионската титла. През 1951 г. Хонвед остава втори в шампионата, но Кочиш става голмайстор на първенството с 30 гола. Партнорството на Шандор с Ференц Пушкаш в атака няма конкуренция както на клубно, така и на международно ниво. През 1952 г. Кочиш отново е голмайстор на лигата, а Хонвед вдига шампионската титла. В състава на унгарските армейци нападателят е петкратен шампион на Унгария и трикратен голмайстор в първенството.

През есента на 1956 г. избухва Унгарското въстание и Хонвед е разформирован като подкрепящ комунистическия режим.[3] Голяма част от играчите емигрират, включително и Кочиш. Тимът на бежанците играе приятелски мачове в цяла Европа, докато футболистите си намерят нови клубове. Кочиш се установява в Швейцария, където играе за Йънг Фелоулс.

През 1958 г. по препоръка на Ласло Кубала Кочиш и Золтан Цибор подписват с Барселона. В първия си сезон за каталунците унгарското дуо печели златен дубъл – шампионската титла и националата купа. През сезон 1959/60 Барселона защитава титлата си, но Кочиш изиграва само 9 мача, в които вкарва 3 гола. Същата година печели и Купа на панаирните градове. Унгарецът помага на тима да достигне финал в Купата на европейските шампиони през 1961 г., но каталунците губят от Бенфика. Завършва кариерата си през 1965 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебюрира за националния отбор на Унгария през 1948 г. в мач с Румъния, завършил 9:0 за „маджарите“. Две от попаденията са дело на Кочиш. Шандор става част от поколението на „магическите маджари“, което не допуска загуба в официални срещи в продължение на 32 мача за период от 4 години и 1 месец. През 1952 г. е в основата на спечелването на олимпийската титла на футболния турнир в Хелзинки.

През 1954 г. става световен вицешампион, като Унгария губи финала от тима на ФРГ. Кочиш става голмайстор на турнира с 11 гола, което тогава е рекорд за най-много вкарани голове на един турнир и става първият футболист, вкарал два хет-трика на световно първенство. Нападателят попада в идеалния отбор на турнира и получава Сребърна топка за вторият най-добър играч на турнира.

За националния отбор на Унгария записва 68 мача и вкарва 75 гола.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

По време на престоя си в Йънг Фелоулс е играещ треньор. През 1972 г. поема Еркулес и води тима от Аликанте в продължение на два сезона. През 1974 г. се оттегля поради здравословни проблеми.

Шандор Кочиш остава в Испания до края на живота си през 1979 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпийски шампион – 1952
  • Световен вицешампион – 1954

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на унгарската Лига 1 – 1951, 1952, 1954
  • Голмайстор на световно първенство – 1954 (11 гола)
  • Футболист на годината в Унгария – 1954

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]