Шандор Кочиш
| Шандор Кочиш | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Златната глава | ||||||||
| Роден | 21 септември 1929 г. | ||||||||
| Починал | 22 юли 1979 г. | ||||||||
| Ръст | 177 cm | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Шандор Кочиш в Общомедия | |||||||||
Шандор Кочиш (на унгарски: Sándor Kocsis) е бивш унгарски футболист, централен нападател. Най-известен като футболист на Хонвед (Будапеща) и Барселона. Има 68 мача и 75 гола за националния отбор на Унгария. Част от златния състав на тима, наречен „Магическите маджари“, финалисти на Мондиал 1954.[1] Кочиш е голмайстор на шампионата на планетата в Швейцария с 11 гола и първият футболист с два хеттрика на световно първенство. Наричан е „Златната глава“.[2]
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира с екипа на Ференцварош през 1947 г. в мач срещу Кишпещ. Бързо се утвърждава като централен нападател на тима на мястото на емигриралия в Чехословакия Ласло Кубала. През 1949 г. става за първи път шампион на страната, като вкарва 33 гола в шампионата и си партнира с играчи като Ференц Деак и Золтан Цибор. Като благодарност за престоя си в клуба, Кочиш получава собствен ресторант. Общо изиграва 80 мача, в които вкарва 79 гола.
През 1950 г. е призован в армията и преминава в армейския отбор Хонвед. Още в първия си сезон вкарва 24 гола само за 15 мача и печели шампионската титла. През 1951 г. Хонвед остава втори в шампионата, но Кочиш става голмайстор на първенството с 30 гола. Партнорството на Шандор с Ференц Пушкаш в атака няма конкуренция както на клубно, така и на международно ниво. През 1952 г. Кочиш отново е голмайстор на лигата, а Хонвед вдига шампионската титла. В състава на унгарските армейци нападателят е петкратен шампион на Унгария и трикратен голмайстор в първенството.
През есента на 1956 г. избухва Унгарското въстание и Хонвед е разформирован като подкрепящ комунистическия режим.[3] Голяма част от играчите емигрират, включително и Кочиш. Тимът на бежанците играе приятелски мачове в цяла Европа, докато футболистите си намерят нови клубове. Кочиш се установява в Швейцария, където играе за Йънг Фелоулс.
През 1958 г. по препоръка на Ласло Кубала Кочиш и Золтан Цибор подписват с Барселона. В първия си сезон за каталунците унгарското дуо печели златен дубъл – шампионската титла и националата купа. През сезон 1959/60 Барселона защитава титлата си, но Кочиш изиграва само 9 мача, в които вкарва 3 гола. Същата година печели и Купа на панаирните градове. Унгарецът помага на тима да достигне финал в Купата на европейските шампиони през 1961 г., но каталунците губят от Бенфика. Завършва кариерата си през 1965 г.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Дебюрира за националния отбор на Унгария през 1948 г. в мач с Румъния, завършил 9:0 за „маджарите“. Две от попаденията са дело на Кочиш. Шандор става част от поколението на „магическите маджари“, което не допуска загуба в официални срещи в продължение на 32 мача за период от 4 години и 1 месец. През 1952 г. е в основата на спечелването на олимпийската титла на футболния турнир в Хелзинки.
През 1954 г. става световен вицешампион, като Унгария губи финала от тима на ФРГ. Кочиш става голмайстор на турнира с 11 гола, което тогава е рекорд за най-много вкарани голове на един турнир и става първият футболист, вкарал два хеттрика на световно първенство. Нападателят попада в идеалния отбор на турнира и получава Сребърна топка за втория най-добър играч на турнира.
За националния отбор на Унгария записва 68 мача и вкарва 75 гола.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]По време на престоя си в Йънг Фелоулс е играещ треньор. През 1972 г. поема Еркулес и води тима от Аликанте в продължение на два сезона. През 1974 г. се оттегля поради здравословни проблеми.
Шандор Кочиш остава в Испания до края на живота си през 1979 г.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Клубни
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион на Унгария – 1949, 1950, 1952, 1954, 1955
- Шампион на Испания – 1959, 1960
- Купа на Испания – 1959, 1963
- Купа Митропа – 1953
- Купа на панаирните градове – 1960
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- Олимпийски шампион – 1952
- Световен вицешампион – 1954
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Голмайстор на унгарската Лига 1 – 1951, 1952, 1954
- Голмайстор на световно първенство – 1954 (11 гола)
- Футболист на годината в Унгария – 1954
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златните играят на небето
- ↑ Унгария диктува футболната мода през 50-те години
- ↑ Золотая голова // Архивиран от оригинала на 2017-04-20. Посетен на 2017-04-19.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Легенди – Шандор Кочиш Архив на оригинала от 2017-08-29 в Wayback Machine.
- Профил в national-football-teams.com
- Статистика
|
