Шестоянуарска диктатура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шестоянуарската диктатура (на хърватски: Šestosiječanjska diktatura, на сръбски: Шестојануарска диктатура/Šestojanuarska diktatura, на словенски: Šestojanuarska diktatura) е кралска диктатура установена в Кралство Югославия от крал Александър (r. 1921 – 34). Започва от 6 януари 1929 г., когато кралят прекратява сесиите на парламента и взема контрола над държавата и завършва със създаването на Югославската конституция през 1931 г.

Установяване на диктатурата[редактиране | редактиране на кода]

Повод за въвеждане на диктатурата е убийството в Народната скупщина на хърватския селски водач Степан Радич и последвалата парламентарна и политическа криза. В публикувания на 6 януари 1929 г. кралски манифест се казва: „Дошъл е час, когато повече не е нужно да има някакви посредници между народа и краля… Парламентарните институции, които като политически инструмент се ползва от моя блаженно починал баща, остава и мой идеал... Но слепите политически страсти дотолкова злоупотребяват с парламентарната система, че стават препятствие за всяка полезна национална дейност. Съгласието и дори обичайните отношения между партиите и отделните хора станаха изцяло невъзможни. Вместо развитие и въплътяването на идеята за народното единство, парламентарните лидери започнаха да провокират стълкновения и национално разделение… Мой свят дълг е на всяка цена да се съхрани народното единство на държавата... Този идеал трябва да стане най-важния закон не само за мен, но и за всеки човек. Такова задължение ми налагат отговорността ми пред народа и историята, моята любов към родината и святата памет за безчислените и безценни жертви, паднали за този идеал. Да се прибегне, както и по-рано, към парламентарна смяна на правителството или към нов избор на на законодателно събрание би значело да изгубим ценно време в напразни опити, които ни отнеха последните няколко години. Трябва да търсим нови методи на работа и да проправим нови пътища.“[1]. През януари 1929 година са забранени всички политически партии.[2].

Крал Александър премахва Видовденската конституция, разпуска националното събрание и налага лична диктатура на 6 януари 1929 г. На следващия ден генерал Петър Живкович става министър-председател, оглавявайки партията на режима Югославска национална партия. На 11 януари е създаден държавен съд за защита на държавата в Белград.

На 20 април хърватската организация Усташа и българската организация ВМРО настояват за независимост на Хърватия и Македония.

на 25 април Джуро Джакович, известен привърженик на съюза и първи секретар на комунистическата партия на Югославия е убит от югославските полицаи на Югославско-австрийската граница след 4 дни мъжчения и разпит в полицейско управление в Загреб.

На 3 октомври държавата се преименува от Кралство на сърбите, хърватите и словенците на Кралство Югославия и е разделена на нови административни единици, наречени бановини (единствено число бановина).

На 22 декември е арестуван хърватския лидер Владко Мачек.

След убийството на крал Александър от дееца на ВМРО Владо Черноземски в Марсилия, Сърбия се управлява от регенство.

Край на диктатурата от 6 януари[редактиране | редактиране на кода]

На 3 септември 1931 г. кралят дава на страната конституция, според която се създава втора камара на парламента (Сенат), половината членове на която се назначава от монарха[3]. Първите парламентарни избори са определени за 8 ноември 1931 г., за регистрация на списъка си всяка партия трябва да събере голямо количество подписи от всички избирателни окръзи на кралството.[3]. В резултат на изборите от 1931 г. местата в парламента са заети главно от правителствени кандидати, а избраните депутати през декември същата година създават единствената партия – Югославска радикална селска демокрация (на 20 юли 1933 г. е преименувана на Югославска национална партия)[4]. Фактическият край на диктатурата е убийството на крал Александър на 9 октомври 1934 г. След това убийство на власт идва принц-регента Павел на малолетния крал Петър II. Почти веднага след това от ареста са пуснати словенският и хърватския лидери (Антон Корошец и Владко Мачек), предишният парламент е разпуснат и са проведени нови избори за Скупщина в съответствие с актуализациите от март 1933 г., което позволява опозиционните партии да имат депутатски мандати[5]. Съгласно действащия избирателен закон правителствения списък получава само 60,64 % гласовете получава 303 от 370[6]. Политическата борба приключва през 1939 г. със споразумението Цветкович-Мачек, което създава в състава на Югославия Хърватска бановина. Тази териториална единица, формирана на национална основа, противоречи на принципите на крал Александър, които се основават на политиката на обединение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 265. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke
  2. Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 266. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke
  3. а б Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke
  4. Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 267, 272. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke
  5. Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 275 – 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke
  6. Югославия в XX веке: очерки политической истории / К. В. Никифоров (отв. ред.), А. И. Филимонова, А. Л. Шемякин и др. – М.: Индрик, 2011. – С. 276. Режим доступа: http://www.inslav.ru/resursy/elektronnaya-biblioteka/2372-2011-jugoslavija-v-xx-veke

Източници[редактиране | редактиране на кода]

По-нанатъшно четене[редактиране | редактиране на кода]

  • Stojkov, Todor. Opozicija u vreme šestojanuarske diktature 1929 – 1935. Prosveta, 1969.
  • Gašparič, Jure. SLS pod kraljevo diktaturo: diktatura kralja Aleksandra in politika Slovenske ljudske stranke v letih 1929 – 1935. Modrijan, 2007.
  • Imamović, Mustafa. Pravni položaj verskih zajednica za vreme šestojanuarske diktature. 1991
  • Janjatović, Bosiljka. „O progonima hrvatskih političara u Zagrebu za vrijeme karađorđevićevske šestojanuarske diktature.“ Radovi Zavoda za hrvatsku povijest 26.1 (1993): 161 – 176.
  • Janjatović, Bosiljka, and Petar Strčić. „Nekoliko spisa organa vlasti o komunistima na otoku Krku za šestojanuarske diktature.“ Vjesnik historijskih arhiva u Rijeci i Pazinu 16.1971) (1971): 91 – 126.
  • Jerotijevic, Zoran. „Економски и политички узроци увођења Шестојануарског режима (Economic and Political Causes of the Introduction of the January Sixth Regime).“ Ekonomika 60.2 (2014): 227 – 238.
  • Kaučič, Domen. Odnos Slovencev do kralja Aleksandra I. Karađorđevića: odziv na politične poteze kraljevega dvora v času šestojanuarske diktature: diplomsko delo. Diss. D. Kaučič, 2015.
  • Drakić, Gordana. „Arising of the Legal System in the Yugoslav State between the Two World Wars.“ Proceedings of Novi Sad Faculty of Law 42 (2008).