Широкоуста акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Широкоуста акула
Megamouth shark japan.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Ламнообразни акули (Lamniformes)
семейство:Megachasmidae
род:Megachasma
вид:Широкоуста акула (M. pelagios)
Научно наименование
Разпространение
Megachasma pelagios distmap.png
Широкоуста акула в Общомедия
[ редактиране ]

Широкоустата акула (Megachasma pelagios) е изключително рядък вид дълбоководна акула, единствен представител на своя род Megachasma. От откриването им през 1976 г. наблюдаваните екземпляри са много малко — едва 54 броя са уловени или наблюдавани до 2012 г., включително и три заснети на филм. Подобно на гигантска акула и китова акула широкоустата акула е планктоноядна и плува с огромната си широко отворена уста, филтрирайки водата за планктон и медузи. Откроява се с голямата си глава с месести устни. За разлика от другите видове акула, широкоустите се класират в отделно семейство Megachasmidae, въпреки че се предполага, че може да принадлежи в семейството Cetorhinidae, на които гигантската акула e единственият член.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Широкоустата акула е с кафяво-черен цвят отгоре, бяла отдолу има асиметрична опашка, с дълъг горен лоб, подобна на тази на акулата вършач. Устройството на хрилните отвори, са облицовани с хрилни гребла, с които улавят храната си. Относително слаб плувец, широкоустата акула има меко и отпуснато тялото и няма килове.

Широкоустата акула може да нарасне до 5,5 m на дължина. Мъжките съзряват при 4 m, а женските на 5 m. Теглото достига до 1215 кг.

Както подсказва името им, широкоустата акула има голяма уста с малки зъби и широка, заоблена муцуна, поради което, наблюдатели понякога я объркват с млада косатка. Устата е заобиколена от на светещи фотофори, които могат да действат като примамка за планктон или малки рибки. Устата им може да достигне широчина до 1,3 m.

Възпроизвеждане[редактиране | редактиране на кода]

Възпроизвеждането е яйцеживородно, което означава, че младите акули се развиват в яйцата, които остават в тялото на майката, където се развиват и нарастват, а след това се „раждат“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Megachasma pelagios. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)