Направо към съдържанието

Шома Морита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шома Морита
森田正馬
японски лекар
Роден
Починал
12 април 1938 г. (64 г.)
Токио Япония

Учил вТокийски университет
Медицина
ОбластПсихиатрия
Известен сТерапия на Морита

Шома Морита (на японски: 森田正馬) e японски психиатър, съвременник на Зигмунд Фройд и основател на терапия на Морита, клон на клиничната психология, силно повлияна от дзенбудизма. Професор по медицина в Токио, Шома създава оригинален метод за лечение на психичните разстройства, чиито основни елементи са заимствани от японската култура. Това е рехабилитация на личността въз основата на формиране отново на навиците. Най-напред болният бива оставен в изолация и легнал, в състояние на пълно бездействие. След това постепенно бива подтикван да се върне към активност. Това лечение, което съчетава тренировъчните методи, моралното напътствие и житейския опит, се оказа ефикасно при неврозите като фобията и натрапливата невроза.

Карен Хорни, американска психоложка, признава полезността на техниките на Морита, както е изтъкнато и от Албърт Елис. Може би най-знаменития от последователите на Морита е Дейвид Рейнолдс. Д-р Рейнолдс синтезира част от терапията на Морита наред с практиката на Найкан в „Конструктивен Живот“, образователен метод замислен за английско говорещите западняци. Ироничното е, обаче, че „Конструктивният Живот“ става изключително популярен в Япония.

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shoma Morita в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​