Юта фон Спонхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юта фон Спонхайм
абатиса на бенедиктинския манастир Дизибоденберг
JDie achtjährige Hildegard von Bingen (Mitte) wird zu Jutta von Sponheim (Mitte rechts) auf den Disibodenberg gebracht.jpg
Ютта Фон Шпонхайм (в центъра) завежда осемгодишната Хилдегард фон Бинген при сестрите на новия манастир Дизибоденберг
Лични данни
Родена
Починала
22 декември 1136 г. (45 г.)
Семейство
Династия Спонхайми
Баща Стефан II фон Спонхайм
Майка София фон Формбах

Юта фон Спонхайм (на немски: Jutta von Sponheim; Jutta von Spanheim; Jutta vom Disibodenberg; * 1092 в Спонхайм; † 22 декември 1136 в Дизибоденберг, близо до Бад Кройцнах) от род Спонхайми е абатиса (magistra) на бенедиктинския манастир Дизибоденберг. Тя е Блаженна и се чества на 22 декември. [1]

Тя е дъщеря на Стефан II фон Спонхайм († 1096), граф на Спонхайм и съпругата му София фон Формбах († сл. 1088). Сестра е на граф Мегинхард фон Спонхайм († 1136/45) и на Хуго фон Спонхайм († 1137), архиепископ на Кьолн (1137). Когато е на три години нейният баща умира и майка ѝ се грижи сама за възпитанието на децата.

Юта се разболява на дванадесет години тежко и оздравявява по чудо. Тя решава да посвети живота си на Бог. Тя отива при архиепископа на Майнц Рутхард (1098–1109) и против волята на фамилията си на 14 години слага булото. На 1 ноември 1112 г. на 20 години Юта отива в манастира при манастирската църква на Дизибоденберг, където се грижи за възпитанието на деца. Осемгодишната Хилдегард фон Бинген е поверена на нея. След смъртта на Юта през 1136 г. създадената от нея общност е поета от Хилдегард фон Бинген.

Според народната легенда, Юта фон Спонхайм преобразува вода във вино и често със сухи крака гази през река Глан.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Staab: Reform und Reformgruppen im Erzbistum Mainz. Vom ’Libellus de Willigisi consuetudinibus’ zur ’Vita domnae Juttae inclusae’, Anhang II. In: Quellen und Abhandlungen zur mittelrheinischen Kirchengeschichte Bd. 68: Reformidee und Reformpolitik im spätsalisch-frühstaufischen Reich…, 1992, S. 172 ff
  • Pilgerkalender (Jahrbuch des Bistums Speyer): Jahrgang 1951, S. 17-23, "Pfälzer Heilige"
  • Ekkart Sauser: Jutta vom Disibodenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 17, Bautz, Herzberg 2000, ISBN 3-88309-080-8, Sp. 742.
  • Silvas, Anna. Jutta and Hildegard: The Biographical Sources. University Park, PA: The Pennsylvania State University Press, 1998.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marek, Miroslav, Sponheim 5, genealogy.euweb.cz
  2. Легенда

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]