Якоб Кайзер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Якоб Кайзер
Jakob Kaiser
германски политик

Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Политика
Партия Християн-демократически съюз (Източна Германия), ХДС
Бундестаг
член 1949 – 1957
Семейство
Съпруга Тереза Кайзер
Деца 2
Якоб Кайзер в Общомедия

Якоб Кайзер (на немски: Jakob Kaiser) е германски политик, член на партията на Центъра, по-късно на Християн-демократически съюз (Източна Германия) и на ХДС.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Хамелбург, Бавария на 8 февруари 1888 г. в многочленното семейство на Йохан и Елизабет Кайзер (двамата имат 10 деца - 5 момчета и 5 момичета, Якоб е второто дете). Израства в подчертано католическа среда, начално образование получава в родното си градче, по-късно учи за книговезец в Силезия. През 1912 г. е избран за секретар на християнските профсъюзи в Кьолн. По време на Първата световна война воюва както на Източния, така и на Западния фронт. По това време се решава категорично да се отдаде на каузата на християнските профсъюзи. През 1924 г. оглавява ръководството на християнските профсъюзи на Райнланд и Вестфалия. От 1934 г. се включва в съпротивата срещу националсоциалистите в Германия. През 1938 г. е арестуван и прекарва няколко месеца в ареста на Гестапо. В крайна сметка той е единственият оцелял от групата на профсъюзната съпротива срещу националсоциалистите в Берлин. Края на войната и пристигането на съветските войски дочаква скрит в мазе на свои приятели в околностите на Потсдам.

След края на Втората световна война заедно с Андреас Хермес и Йозеф Ерзинг става съосновател на Християн-демократическия съюз в Източна Германия. Застъпва демократични позиции, бори се запазване на единството между западните и източните окупационни зони. Противопоставя се на превръщането на източногерманската християндемократическа партия в просоциалистическа казионна организация. През декември 1947 г. е отстранен от ръководството на Християн-демократическия съюз под натиска на съветската окупационна власт. Преселва се в Западен Берлин, където застъпва теза за неутрална Германия - противоположна на политическата визия на Конрад Аденауер. Заедно с Карл Арнолд и други бивши християнски профсъюзни деятели се изказва за одържавяване на ключовите индустриални сектори.

В периода 1949 г.-1957 г. е член на Бундестага, оглавява и Федералното правителство за общонемските дела. Кайзер взема дейно участие при създаването на Комитета за неделима Германия през юни 1954 г.

Яком Кайзер е женен от 1918 г. за Тереза Кайзер, с която имат 2 дъщери. Умира на 7 септември 1961 г. в Берлин.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Erich Kosthorst, Jakob Kaiser. Der Arbeiterführer, Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1967.
  • Elfriede Nebgen, Jakob Kaiser. Der Widerstandskämpfer, Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1967.
  • Werner Conze, Jakob Kaiser, Politiker zwischen Ost und West 1945–1949, Kohlhammer, Stuttgart 1969.
  • Erich Kosthorst, Jakob Kaiser. Bundesminister für gesamtdeutsche Fragen 1949–1957, Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1972.
  • Marcel Albert, Jakob Kaiser, Politiker aus Hammelburg, in der deutschen Erinnerungskultur, in: Mainfränkisches Jahrbuch 60 (2008), S. 318–335.
  • Herbert Elzer, Konrad Adenauer, Jakob Kaiser und die "kleine Wiedervereinigung". Die Bundesministerien im außenpolitischen Ringen um die Saar 1949–1955. Röhrig Universitätsverlag, 1. Aufl., St. Ingbert 2008, ISBN 978-3-86110-445-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]