Янчо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янчо Костов
Български генерал-майор
Роден: 21 септември 1912
Починал: 1994 (81 г.)

Янчо Костов Янчев е български комунистически партизанин, офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1912 г. в хасковското село Стамболийски, Хасковско в семейството на основател на БЗНС в Хасковско. Член на БКМС (1928) и на БКП (1931). През 1931 г. започва да учи във Втора мъжка гимназия в София. От 1932 до 1933 г. е член на ОК на БКМС в Шумен.

В периода 1933 – 1940 г. и 1941 – 1943 г. е интерниран в лагер[1]. През 1940 г. започва работа на гара Раковски, но е арестуван отново.

Включва се в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Интерниран е отново в лагера Кръстополе (1941 – 1943). През 1943 г. е член на ОК на БКП в Хасково. През 1944 г. преминава в нелегалност и е партизанин в Хасковския партизански отряд „Асен Златаров“. Политически комисар на отряда и на Седма Хасковска въстаническа оперативна зона.[2]

Служи в Българската народна армия (1944 – 1958). Участва във войната срещу Нацистка Германия. От 22 септември 1944 е помощник-командир на Втори армейски артилерийски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[3]. Завършва Военно-политическата академия „Ленин“ в СССР. Първи заместник-началник на Главното политическо управление на Българската народна армия. Военно звание генерал-майор.

Заедно с генерал-лейтенант Йонко Панов и генерал-лейтенант Борис Копчев се противопоставя на работата на ДС, целите и методите при създаването на ТКЗС (1956). Снет е от всички постове и понижен в звание полковник[4]. От 1972 г. е председател на Благоевския РК на Борците против фашизма и капитализма. С указ № 2495 от 20 септември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е с ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Червено знаме“, „Народна република България“ – I ст.[5] След политическите промени от 1989 година е реабилитиран, върнато му е генералското звание и всички отнети ордени и медали.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 232
  2. soft-zakach.ru
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 163
  4. www.comdos.bg
  5. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 545