Ян Ни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Ни
Псевдоним Шан Са
Родена 26 октомври 1972 г. (48 г.)
Професия писател
Националност  Китай
 Франция
Активен период 1983 -
Жанр исторически роман, любовен роман, поезия
Известни творби „Момичето, което играеше Го“
„Императрицата“
Награди „Гонкур“ (1997, 2001) Кавалер на Френския орден на изкуството Кавалер на Ордена за заслуги към Франция
Уебсайт shan-sa.com
Ян Ни в Общомедия

Ян Ни (на френски: Yan Ni) е китайско-френска художничка, поетеса и писателка, авторка на бестселъри в жанровете съвременен и исторически роман. Пише под псевдонима Шан Са (на френски: Shan Sa; на китайски: Shān Sà, 山飒).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ян Ни е родена на 26 октомври 1972 г. в Пекин, Китай, в академично семейство. Започва да пише още на седем години и да изучава китайската калиграфия и традиционната китайска живопис.

Първата ѝ стихосбирка е публикувана през 1983 г., за която печели първа награда на Национален конкурс за детска поезия за деца под 12 години, и става най-младата поетеса на страната си, предизвиквайки обществен дебат. Получава одобрението на поета Ай Цин, романистите Лиу Шинъу и Ян Уенджин, и литературния критик Сие Миан. Смятана е за голямата надежда на китайската съвременна литература, и още на 14 г. става член на Асоциацията на писателите на Пекин.

След студентските вълнения на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г., и след завършване на гимназията, през 1990 г. напуска Пекин и се установява с баща си в Париж. Баща ѝ преподава известно време в Сорбоната преди да се върне в Китай, а тя получава стипендия за образование от Френското правителство. Учи философия в Парижкия университет, а след това история на изкуството в Училището на Лувъра. Заради страстта си към изкуството обикаля много от големите художествени галерии в Европа.

През 1994 г. се запознава с художника Балтус, майстор на фигуративната живопис от 20 век, и японската му съпруга художничката Сетсуко, в Швейцария, след което става техен секретар в периода 1994 – 1996 г. Преподава им уроци по цитра, калиграфия и изкуството на меча. Организира ретроспективни изложби на Балтус в Тайпе, Хонконг и Пекин. Започва сама да изучава западна живопис.

През двете години работа при Балтус започва да пише първия си роман. Романът ѝ „Вратата на небесния мир“ (Тянанмън) е публикуван през 1997 г. под псевдонима Шан Са, който е приет от поема, създадена по времето на династията Тан от Бай Джуяи. Книгата е удостоена с престижната френска литературна награда „Гонкур“ за дебют.

Следващият ѝ роман е удостоен с наградата „Каз“. През 2001 г. е публикуван успешният ѝ роман „Момичето, което играеше Го“, който също получава наградата „Гонкур“.

През 2003 г. романът ѝ „Императрицата“ става световен бестселър.

Произведенията на писателката са преведени на 32 езика.

През 2009 г. е удостоена със званието Кавалер на Френския легион за литература и изкуство. През 2011 г. е удостоена със званието Кавалер на Ордена на честта от Президента на Франция.

От самото начало на 21 век започва активно да рисува в постимпресионистичен стил като прави самостоятелни изложби в Париж, Ню Йорк, Маями, Токио, Нагоя, Шанхай, Ливан и Макао.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Като Ян Ни[редактиране | редактиране на кода]

произведения издадени в Китай

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Poèmes de Yan Ni (1983) – поезия
  • Libellule rouge, recueil de poésie (1988) – поезия
  • Neige, recueil de poésie (1989) – поезия
  • Que le printemps revienne (1990) – разкази

Като Шан Са[редактиране | редактиране на кода]

произведения издадени във Франция

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Porte de la paix céleste /Тянанмън/ (1997) – награда „Гонкур“ за дебют
  • Les Quatre Vies du saule (1999) – награда „Каз“ (Cazes)
  • La Joueuse de go (2001) – награда „Гонкур“ за студенти
    Момичето, което играеше Го, изд. „Пулсио“ (2004), прев. Красимир Петров
  • Impératrice (2003) – награда на читателите
    Императрицата, изд. „Летера“ (2011), прев. Кристина Шабух
  • Les Conspirateurs (2005)
  • Alexandre et Alestria (2006)
  • La Cithare nue (2010)

Серия „Цветята на китайската мисъл“ (Les Fleurs de la pensée chinoise)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Fleurs Antiques (2009)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Vent vif et le glaive rapide (2000) – поезия
  • Le Miroir du calligraphe (2002) – поезия и картини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]