Японска улична мода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Две момичета, облечени в стил Косплей, Токио, Япония.

Япония започва да подражава на Западната мода през средата на 19 век. В началото на 21 в. това подражаване образува улична мода – моден стил, в който носещият изработва по поръчка тоалетите, като смесва настоящите с традиционните модни тенденции. Като цяло такива дрехи са основно домашно направени с използването на материали, закупени от магазините.

В момента има много стилове на обличане в Япония, създадени от съчетаването на местни и чужди модни марки. Някои от тези стилове са фрапиращи и авангардни, подобно на висшата мода от европейските подиуми. Възходът и падението на много от тези стилове са хроникирани от Шоичи Аоки през 1997 г. в модното списание „Фрютс“, което е прочуто списание за насърчаването на уличната мода в Япония.

През 2003 г. японската хип-хоп музика, която отдавна присъства на ъндърграунд сцената в Токио, е повлияна от преобладаващата японска модна индустрия[1]. Популярността на хип-хоп музиката е толкова влиятелна, че младите хора в Токио започват да имитират своите любими хип-хоп изпълнители по маниера им на обличане от много несъразмерно широки дрехи до преобладаващ показ на загоряла кожа. Идеята за потъмняването на младежката кожа за максимална прилика с американска хип-хоп звезда или етническа група може да изглежда като прищявка, но при тази субкултура хората с тъмни лица не се различават от останалите субкултури, които се появяват в резултат на хип-хопа[2].

Модерна японска улична мода[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че днес стиловете са се променяли през годините, уличната мода в Япония е все още важна. Младежите могат често да бъдат открити облечени в субкултурно облекло в големи градски модни области като Хараджуку, Гиндза, Одайба, Шинджуку и Шибуя.

Курой ниджи[редактиране | редактиране на кода]

Курой ниджи (на яп. 黒い虹 (kuroi niji), в превод: „черна дъга“) е уличен стил, създаден от Боу Осаки около 2012 г. Този стил обикновено е смесица от цветовете на дъгата с черно и смесица от сладурско и страшно. (Kuroi Niji Facebook)

Лолита[редактиране | редактиране на кода]

Нана Китаде в стил Готик Лолита

Съдържаща много различни теми в рамките на своите граници, Лолита модата се е превърнала в един от по-големите и по-разпознаваеми стилове в японската уличната мода. Сега, набирайки интерес в световен мащаб, Лолита се разглежда като един от многото различни стилове, който носи „сладурското“ в Япония. По-добре разпознаваемите стилове Лолита са:

  • Готик Лолита – той е с тежко влияние от Източния и викторианския готически стил. Често се характеризира с тъмни цветове, кръстове, прилепи и паяци, както и други популярни готик „образи“. Викториански железни порти и архитектурни проекти са също често се намират като щампи върху дрехи. Полите обикновено са с дължина до коляното и отдолу с фусти за обем. Блузите и ризите обикновено са поръбени с дантела – гладка или разрошена във викториански стил. Чорапи, дълги до коляното, с ботуши, бонета, брошки и чадър завършат този стил на Лолита.
  • Сладката Лолита – това е най-детинският стил, характеризиращ се най-вече с присъствието на изкуствени бебета животни, приказни теми, невинност и детско облекло. Тя е вдъхновена от бебешките кукли и Хелоу Кити[3], които са много популярни сред сладките лолити. Използват се пастелни цветове, както и други приглушени цветове като черно, тъмночервено и синьо. Популярни аксесоари при Сладката Лолита са големите панделки за глава, сладките портмонета, елегантните чадъри и плюшените животни.
  • Пънк Лолита е експериментален стил – смесица на влиянията на пънка с Лолита. Понякога тя може да изглежда деконструирана и шантава, като същевременно запазва голяма част от „силуета на Лолита“.
  • Класическата Лолита е много традиционна. Тя е зряла и бизнес ориентирана, фокусът е върху топлите и светли цветове като синьо, червено и зелено.
  • Кодона, известна още като „момчешки стил“ или „оуджи“ е по-мъжествената версия на Лолита, повлияна от облеклото на викторианските момчета. Панталоните „принц“, които са къси панталони в стил Капри, са отрязани до коляното, допълнени с някакъв детайл (като например маншети, поръбени с дантела) – носят се обикновено с мъжки блузи, цилиндрични шапки, чорапи до коленете и т.н.[4]

Гяру[редактиране | редактиране на кода]

Момичета, облечени в стил Гяру, се снимат в Икебукуро

Гяру стилът, известен като гангуро, е всъщност подкатегория на стила Гяру, който е вид японска улична мода, създадена през 1970 г. Оригиналният Гангуро вид вече не е популярен в Япония. Гяру е огромен протест към момичешкия бляскав стил на обличане, нарушаващ всички правила на естествено красивото, и живее с изкуствената красота (перуки, изкуствени мигли, изкуствени нокти и т.н.). Гяро е вдъхновен силно от Западната европейска мода. Противно на стереотипите не всички почитатели на гяру се обличат по сексуално провокативен начин. Стилът Гяру е разнообразен и не се ограничава само до русата коса и загоряла кожа.

Гангуро[редактиране | редактиране на кода]

Две гангуро момичета в Токио (април 2008 г.)

Стилът Гангуро в японската уличната мода става популярен сред японските момичета в началото на 1990 г. и достигна своя връх в началото на 2000 г. Гангуро се влива в по-голямата субкултура на стила Гяру. Стилът Гангуро обикновено включва ярко оцветени дрехи, мини поли и боядисани малайски облекла. Стилът Гангуро състои от светли коси, плътен тен, изкуствени мигли, черен и бял молив за очи, гривни, обеци, пръстени, колиета и платформени обувки.

Когяру[редактиране | редактиране на кода]

Момиче, облечено в стила Когяро, с отпуснати чорапи и къса пола.

Когяру стилът се разпознава по свободните чорапи и скъсените поли. Общият вид при този стил е заимстван от училищната униформа, но с по-къса пола, отпуснати чорапи и по-свободно носен шал. Момичетата, които го носят, наричат себе си понякога гяру (разг. „момичета“). Този стил през 1990 г. е бил популярен, но сега е в спад.

Босодзоку[редактиране | редактиране на кода]

Японски косплейъри, облечени в костюми стил Босодзоку.

Босодзоку модата не става популярна през 90-те години на 20 в., а стереотипният Босодзоку вид често е портретиран в множество форми в японските медии като например в аниме, манга и в различни филми. Типичният член на Босодзоку стила често се изобразява в униформа, състояща се от гащеризон – като тези, носени от обикновени работници или от токо-фуки – тип военно облекло, снабдено с палто, като към него се добавя и бойният зов „канджи“. Те обикновено се носят отворени, без риза отдолу, съпроводени с фукане на превързани кръстове и торбести панталони, плюс затъкнати вътре във високи ботуши.

Декора[редактиране | редактиране на кода]

Стилът Декора възниква в края на 90-те години на 20 в. и началото на 21 в. и се радва на голяма популярност както във, така и извън Япония. Дрехите обикновено са в черно, тъмнорозово, бебешко розово, както и в други неонови цветове (пастелните цветове са рядко срещани). Обикновена риза с качулка се носи често с къси поли, подобни на пачки в същата цветова гама като горните дрехи. Косата често е на ниски конски опашки и дълъг бретон, а при грима тенденцията е той да бъде доста обикновен. Въпреки това най-съществената част на стила Декора е натрупването на много слоеве сладурски аксесоари, като бретонът и ризата остават едва забележими. Чорапи, гетри, митенки и чорапи до коляното се наслояват един върху друг. Общите детайли включват леопардови щампи и шарени зъболекарски маски. Декора в крайна сметка се влива и заменя в края на 2000 г. от стила Фея кей и OTT-Лолита в Япония, въпреки че е бил сравнително популярен стил в чужбина.

Широнури[редактиране | редактиране на кода]

Широнури буквално означава „боядисан в бяло“. Той е наречен така, защото хората, които се обличат в стила Широнури, носят бял грим. Това е единственото правило в Широнури, въпреки че традиционните японски модни елементи (кимона, хакама и т.н.) са общи, както и елементи от Готик-Лолита. Минори е добре познат широнури художник, който е интервюиран от Tokyofashion.com.

Вижуъл кей[редактиране | редактиране на кода]

Вижуъл кей е стил, създаден в средата на 80-те години на 20 в. от японски музиканти. Състои се от ярък грим, нестандартни прически и пищни костюми, подобни на тези на Западния глем рок и глем метъл. Андрогинността също е популярен аспект на стила. Някои от по-известните и влиятелни артисти на стила са X Japan, Luna Sea и Malice Mizer.

Ошаре кей[редактиране | редактиране на кода]

Ошаре кей е щастливо-безгрижна версия на вижуъл кей и се разглежда като най-модерния и прогресивен от всички стилове. Стилът се фокусира най-вече върху смесването на различни модели, ярки цветове и пънк елементи, за да създаде уникална визия. За разлика от вижуъл кей гримът е леко смекчен и се фокусира главно върху очите. Пиърсингите на лицето също се срещат в този стил. Точно както вижуал кей стила, ошаре кей е до голяма степен повлиян от музикалните артисти. Някои от тях са An Cafe, Panic Channel, Ichigo69, Lolita23q, заха, LM.C и Aicle.

Ангура кей[редактиране | редактиране на кода]

Ангура кей е най-тъмният визуален стил кей. Дрехите на стила са най-вече в черно, но с шипове и вериги. Гримът се носи тъмен и тежък. Стилът е оприличен на модерна готика. Подобно на другите два споменати стила, Ангура кей е силно повлиян от ъндърграунд музиката, носеща същото име. Някои от най-известните групи са MUCC, Floppy, Guniw Tools, Metronome и Nookicky.

Култ парти кей[редактиране | редактиране на кода]

Този стил е кръстен на Хараджуку Култ парти магазин (сега известен като Дева Мария) и е сравнително новоизмислен стил, който се основава на западните религиозни артефакти като кръстове и библии. Общите аспекти включват кръстове, заплетени в прежда, слоеве плат в меки цветове, много кремовидна дантели, сатенени лъкове и библейски отпечатъци. Гримът и прическата не са толкова усъвършенствани като в другите стилове. В действителност Култ парти кей се носи често с естествено изглеждащ грим без никакъв по-голям акцент върху очите, заедно с прости прически със рози. Култ парти кей според някои е производен от Доли кей.

Доли кей[редактиране | редактиране на кода]

Доли кей е нововъзникнал стил, основан на модните възприятия на японците, повлияни от модата през Средновековието и от приказките на Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен. Този стил включва много ретро дрехи заедно с религиозни символи. Grimoire е магазин в Япония, който е описан като „пионерски магазин за стила Доли кей на модната сцена“[5].

Фери кей[редактиране | редактиране на кода]

Това е по-сладката Лолита, смесена с декора стила с нотка на 80-те години на 20 в. Във Фери кей стила се използват най-вече светли пастелни цветове (като лавандула, бебешко синьо, светлорозово, ментово зелено, бледожълто и т.н.), както и елементи и аксесоари от Западните европейски линии за играчки от 80-те години и началото на 90-те години на 20 в., като например от My Little Pony[6], Strawberry Shortcake[7], Rainbow Brite[8], Popples[9], Jem and the Holograms[10], Barbie, Wuzzles[11] и Грижовните Мечета[12]. Фери кей произхожда от Саури Табучи, който е видна модна фигура в Токио[13][14]

Мори[редактиране | редактиране на кода]

Стилът Мори (което на японски означава „гора“) използва меки, свободно прилепващи слоеве плат за облекла – като например реещи се рокли и жилетки. Акцентът тук е върху естествените материи (памук, лен, вълна) и ръчно изработени или винтидж аксесоари с природата тематика. Цветовата схема обикновено се състои от леки и неутрални цветове, но могат да се използват памучни и ленени платове, както и платове на цветя. По отношение на прическите бретонът (често накъдрен) и плитките са много популярни.

Стилът Мори е подобен на стила Доли кей, като целта е да се създаде кукленски външен вид, но по по-непринуден и земен начин[15].

Модна индустрия и популярни марки[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че японската уличната мода е известна със своята богата смесица от различни стилове и жанрове, няма нито една търсена марка, която може да отговори последователно на всички модни групи. Огромното търсене, създадено от осъзнатото към модата население, се води и поддържа от жизнената модна индустрия на Япония. Трите крайъгълни камъка на японската мода са Исей Мияке[16], Йоджи Ямамото[17] и Рей Кавакубо[18] на марката Comme des Garçons. Те са признати за японска модна сила в началото на 80-те години заради интензивно си използване на монохромни цветове и авангарден дизайн.

Още в началото на 50-те години на 20 в. се появяват няколко марки, обслужващи специално уличната мода, като Оницука Тайгър[19] (сега известна като Асикс[20]]), но в началото на 90-те години модната индустрия става свидетел на изплуването и буйния разцвет на уличните модни марки. Най-популярните от тях са: A Bathing Ape[21], Comme des Garçons, Evisu[22], Head Porter[23], OriginalFake[24], Uniqlo[25], Visvim[26], W[27])TAPs и XLarge[28]. Уличните модни марки често се отличават по сътрудничеството си с известни художници и дизайнери и с пускането на лимитирана серия като търговска стратегия. Има и марки, които са насочени към специфични модни групи. Например, Angelic Pretty е за Лолита, а Sex Pot Revenge[29] – за пънк стила.

Япония също е известна и със своята значителна консумация на чуждестранни луксозни марки. Според данни от 2006 г. Япония консумира 41% от всички луксозни стоки в света. Синята линия на Burberry[30] е сред най-успешните на тази сцена[31].

Международно влияние[редактиране | редактиране на кода]

Непосредственото влияние върху японската уличната мода носи обаянието си от Южна Корея, Тайван и Китай. Географските и културните сходства са сред най-важните и определящи фактори. Сходната форма на тялото и фигурата прави японския стил по-лесен и по-търсен от тези в европейската или американска мода. Въпреки това влиянието на европейската и американска мода с японския стил не създава директно съперничество.

Японската улична мода е повлияна също и от модните стилове при Западното крайбрежие на Съединените щати. Висшият клас модни марки като Comme des Garçons изиграват важна роля в глобалната модна индустрия от 80-те години, по-специално чрез честото кръстосване на чуждестранен дизайн с други марки. През 2008 г. Рей Кавакубо проектира за Louis Vuitton и H&M[32][33].

Работата на Томоко Яманака е включена в London Fashion Week 2010[34].

Социални мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Мотивите, подтикващи преследването на модата в Япония, са различни. Първо, относително големият разполагаем доход на разположение на японската младеж е значителен. Мнозина твърдят, че това е станало възможно благодарение на съжителството на младежта с родителите си у дома, което пък намалило разходите за живот[35]. В допълнение, появата на силна младежка култура през 60-те и 70-те години, която продължава и до днес (най-вече в района на Хараджуку), възбужда висок стремеж към нови и различни модни погледи. Възходът на консуматорството е важна част от „националния характер“ на Япония по време на икономическия бум през 80-те години на 20 в. и дори след спукването на този балон също допринася за следването на модата. Тези фактори водят до бърз оборот и променливост в стилове, популярни по всяко едно време[36].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Japan grows its own hip-hop
  2. Condry, Ian. Hip-hop Japan: Rap and the Paths of Cultural Globalization. Durham, NC: Duke University Press, 2006.
  3. Hello Kitty
  4. http://www.lolitafashion.org/kodona.html "Kodona"
  5. "Grimoire Shibuya – Japanese Dolly-kei & Vintage Fashion Wonderland
  6. My Little Pony
  7. Strawberry Shortcake
  8. Rainbow Brite
  9. Popples
  10. Jem and the Holograms
  11. Wuzzles
  12. Грижовните Мечета
  13. McInnes, Paul. "Spank! – Japanese „80s Pop Disco“ Fashion in Tokyo".
  14. Blogspot about Fairy Kei stylel
  15. Cult of the Living Doll in Tokyo. NY Times.
  16. Исей Мияке
  17. Йоджи Ямамото
  18. Рей Кавакубо
  19. Kihachiro Onitsuka Reorganizes Onitsuka Shokai and Founds Onitsuka Co., Ltd.
  20. [http://www.asicsamerica.com/ ASICS
  21. A Bathing Ape
  22. Evisu
  23. Head Porter
  24. OriginalFake
  25. Uniqlo
  26. Visvim
  27. W
  28. XLarge
  29. Sex Pot Revenge
  30. Burberry
  31. [www.jetro.org/content/361 Japan External Trade Organization| Japan is the world's most concentrated source of revenue for luxury brands]
  32. http://www.style.com/stylefile/2008/08/rei-kawakubo-puts-her-stamp-on-louis-vuitton/
  33. http://www.vogue.co.uk/news/2008/04/03/comme-des-garcons-for-handm
  34. "Designer profile : Cabinet by Tomoko Yamanaka".
  35. Letter from Tokyo: Shopping Rebellion – What the kids want
  36. Godoy, T. (2007). Style Deficit Disorder. San Francisco: Chronicle Books LLC.