Ясенолистен явор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ясенолистен явор
Ясенолистен явор - фиданка.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae Сапиндови
род: Acer Явор
вид: Acer
negundo
Ясенолистен
явор
Научно наименование
Уикивидове Acer negundo
Linnaeus, 1753
Синоними
Списък
    • Acer fauriei H.Lév. & Vaniot
    • Acer fraxinifolium Nutt.
    • Acer fraxinifolium Raf.
    • Acer lobatum Raf.
    • Acer nuttallii (Nieuwl.) Lyon
    • Acer trifoliatum Raf.
    • Acer violaceum (Booth ex G.Kirchn.) Simonk.
    • Negundo negundo (L.) H.Karst. (невалиден)
    • Negundo texanum (Pax) Rydb.
    • Rulac negundo (L.) Hitchc.
Разпространение
Acer negundo range map.png
ясенолистен явор в Общомедия

Ясенолистният явор (Acer negundo) е дребно широколистно дърво с произход Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън родината си - от Мезоамерика през Евразия до Австралия; на определени места е считан за инвазивно растение, успял е да се натурализира в някои части на Източен Китай и Полша. В България, освен като често срещано улично и парково дърво, той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни (Странджа) и югозападни (Славянка, Беласица, долината на Места) райони, до 1000 м[1] надморска височина.

Дърветата от този вид достигат височина до 25 м и имат типичен диаметър на ствола до 50 см. Короната е неправилно заоблена и гъста. Листата и клонките са със срещуположно разположение. Той е единственият представител на род Acer със сложни, пересто разделени листа; те са светлозелени на цвят, могат да включват прости, дву- и три-делни листчета с дължина 5 - 10 см, в най-различни комбинации.

Ясенолистният явор има еднополови цветове, разположени в увиснали гроздовидни съцветия. Дърветата са двудомни - още една необичайна черта на американския клен; това означава, че всяко отделно дърво формира или мъжки, или женски съцветия. Плодовете са двойни крилатки, с ъгъл между крилцата на двете скрепени орехчета около 90°.

Светлолюбив, но непретенциозен към почвата и адаптивен вид, който понася лесно градското замърсяване на въздуха. Тези му качества, както и множеството вариететни форми го правят изключително подходящ вид за парково и градско озеленяване и екстериорен дизайн. Бързорастящ е, но с кратък живот - около 80-100 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1