ADPF 186

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обвинение в незачитане на фундаментални норми № 186 – ADPF 186 (на португалски: Arguição de descumprimento de preceito fundamental nº 186, ADPF 186) със съдия-докладчик Рикардо Левандовски е дело от практиката на Върховния федерален съд на Бразилия, с решението си по което Върховният федерален съд постановява с пълно единодушие, че расовите квоти в бразилските висши училища не противоречат на Конституцията на Федеративна република Бразилия.[1][2]

Делото е образувано през 2009 г., след като Бразилската демократическа партия (DEM) подава петиция пред съда срещу Университета на Бразилия, който запазва двадесет процента от свободните места за афро-бразилци, бразилци със смесен произходи и индианци[3]. DEM оспорва расовата квота в университета като противоречаща на чл. 5 от Конституцията на Бразилия, който гарантира равни права на всички бразилски граждани, независимо от расовите им различия.

Делото се разглежда от пълен състав на съда, чието решение по въпроса е взето с единодушие на 26 април 2012 г.[4] В обоснованото си становище Върховният съд отхвърля иска на DEM, изтъквайки, че расовите квоти са най-добрият метод за преодоляване на расовата дискриминация, който метод никога не е бил оспорван от отмяната на робството в Бразилия през 1888 г. Според становището на съда расовите квоти в бразилските университети са най-доброто средство в краткосрочен план за запълване на расовата пропаст, която съществува в областта на висшето образование. Тази расова пропаст е един от основните социални проблеми в бразилското общетво, като се има предвид, че масата от бразилците с африкански и смесен произход живеят във фавели и получават заплащане, чийто размер е само малка част от размера на заплатите, които получават представителите на европеидната раса в страната.[2]

Решението на Върховния федерлане съд за расовите квоти подготвя приемането на Закона за социалните квоти, подписан от президента Русев на 29 август 2012 г. Законът задължава всички федерални университети в страната в срок от 4 години да осигурят половината от приема си за студенти, идващи от обществените училища. Законът предвижда университетската квота за студенти от маргинализираното население да е пропорционална на процента, което това население представлява от населението на щата, в който се намира даденият университет. С решението на Върховния федерален съд и последвалия го Закон за социалните квоти Бразилия прави решаваща крачка към изпълнението на ангажиментите си, поети пред ЮНЕСКО с подписването на Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието от 1960 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Equality » What will change in Brazil with recognition of the constitutionality of quotas. // CONECTAS. Human Rights. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 май 2013.
  2. а б в Alvarado, Ernesto. Race to The Top: Brazil’s Racial Quotas for Higher Education.. // The Human Rights Brief. Посетен на 18 ноември 2018.
  3. Schulze, Clenio Jair. Igualdade, discriminação positiva, cotas e ADPF 186. Revista Jus Navigandi, ISSN 1518 – 4862, Teresina, ano 17, n. 3228, 3 maio 2012. Acesso em: 18 nov. 2018.
  4. ADPF 186 (Arguição de Descumprimento de Preceito Fundamental n. 186). // ESCR-Net, Caselaw database, www.escr-net.org. International Network for Economic, Social and Cultural Rights. Посетен на 18 ноември 2018. (на английски)