B-36 Peacemaker

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Convair B-36
Описание
НационалностСАЩ
Типстратегически бомбардировач
КонструкторTed Hall
ПроизводителConsolidated Vultee (Convair)
Произведени бройки384
Първи полет8 август 1946
Използван отВоенновъздушни сили на Съединените американски щати
В експлоатация от1949
В експлоатация до1959 г.
Тактико-технически данни
Екипаж9
Дължина49.40 m
Размах на крилете70.1 m
Площ на крилете443.3 m²
Височина14.25 m
Тегло (празен)77 580 kg
Тегло (пълен)120 700 kg
Двигател4× General Electric J47 турбореактивни двигателя 23kN всеки; 6×Pratt & Whitney R-4360-53 „Wasp Major“ радиални двигателя 3800 кс всеки;
Макс. скорост685 km/h (с включени реактивни двигатели)
Convair B-36 в Общомедия

Convair B-36 „Peacemaker“ е стратегически бомбардировач на САЩ.

Разработен е от Convair и е опериран от ВВС на САЩ. Той е най-големият серийно произвеждан самолет с бутални двигатели и държи рекорда за най-голям размах на крилата (70 m) за боен самолет (съществуват транспортни самолети с по-голям размах на крилата).

B-36 е първият бомбардировач, способен да достави ядрени оръжия от напълно затворен бомбен отсек.[1] Това е и единственият бомбардировач по това време, който може да носи свръхтежката водородна бомба Мк 17. С дължина на полета от над 9700 км и максимален бомбен товар от 33000 кг, B-36 е първият бомбардировач с междуконтитентален обхват, поставяйки стандарта за по-късните бомбардировачи на ВВС на САЩ, като B-52 Stratofortress, B-1 Lancer и B-2 „Spirit“.[2]

Самолетът е представен на 20 август 1945 г. и извършва първия си полет на 8 август 1946 г.[3]

Модификации (като B-36s) на модела са съоръжавани с ядрени реактивни двигатели.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Weapons of Mass Destruction – Systems – Bombers – B-36. // GlobalSecurity.org. Посетен на 12 December 2016. Ensuing talks between Secretary of War Henry L. Stimson, Assistant Secretary of War Robert P. Patterson, and high-ranking officers of the AAF, led Secretary Stimson to waive customary procurement procedures and to authorize the AAF to order B-36 production without awaiting completion and testing of the two experimental planes then under contract. Therefore, on 19 June, General Arnold directed procurement of 100 B-36s. General Arnold became Commanding General of the AAF in March 1942 and was promoted to four-star general a year later. His order, however, would be cut back or cancelled in the event of excessive production difficulties. The AAF letter of intent for 100 B-36s was signed by Convair on 23 July. The letter of intent of 23 July 1943, supplemented by Letter Contract W33-038 ac-7 on 23 August 1943, gave way 1 year later to a definitive contract. Interestingly, the US government was not liable should a letter of intent be cancelled. This was not so for the more often used letter contract which obligated funds.
  2. Convair B-36J Peacemaker. // National Museum of the United States Air Force, 28 май 2015. Посетен на 4 януари 2022. (на английски).
  3. „Video: Biggest Bomber, 1946/08/15.“ Universal Newsreel, 1946. Посетен на 4 януари 2022. (на английски)
  4. B-36 Peacemaker. globalsecurity.org. Посетен на 4 януари 2022. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Convair B-36 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​