Гигантска акула
| Гигантска акула | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Gunnerus, 1765) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Гигантска акула в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гигантската акула[2] (Cetorhinus maximus) е втората по големина жива риба след китовата акула и е единствен представител, както на своя род гигантски акули (Cetorhinus), така и на семейство гигантски акули (Cetorhinidae).
Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година, в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 m и е тежал около 19 тона [3]. Някои видове все още надхвърлят 9-10 m, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.[4][5]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Гигантската акула живее около континенталния шелф и от време на време навлиза в соленоводни води.[6] Може да се открие от повърхността надолу до 910 м най-малко. Предпочита температури от 8 до 14,5 °C.[7] Често се наблюдава близо до сушата, включително в заливи с тесни проходи. Акулата следва концентрациите на планктон във водния стълб, затова често може да се види на повърхността.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cetorhinus maximus (Gunnerus, 1765). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9. с. 256.
- ↑ Cetorhinus maximus // 2005. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry) // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. 560. Посетен на 9 януари 2008.
- ↑ Basking shark. Department of Conservation. govt.nz
- ↑ Sims, DW и др. Habitat-specific normal and reverse diel vertical migration in the plankton-feeding basking shark // Journal of Animal Ecology 74 (4). 2005. DOI:10.1111/j.1365-2656.2005.00971.x. с. 755–761.
- ↑ Compagno, Leonard J. V. CETORHINIDAE – Basking sharks // Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.
|
