Направо към съдържанието

Цитипати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Citipati)
Цитипати
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
инфраразред:Овираптори (†Oviraptorosauria)
род:Цитипати (†Citipati)
Научно наименование
Clark et al., 2001
Обхват на вкаменелости
Цитипати в Общомедия
[ редактиране ]

Цитипатите (Citipati) са изчезнал род динозаври от късната креда на днешна Монголия. Те са едни от най-известните овираптори, благодарение на редица добре запазени скелети, включително няколко екземпляра намерени в позиция на мътене върху гнезда с яйца. Тези екземпляри са помогнали да се затвърди връзката между дивите динозаври и птиците.

Цитипатите са били животни с размерите на ему. Имали са дължина около 2,5 – 2,9 метра при тегло от 75 – 83 кг.[1] Подобно на другите овираптори, те са имали необичайно дълъг врат и скъсена опашка. Черепът им е бил необичайно къс, наситен с отвори в костната структура и завършващ в здрав, беззъб клюн. Може би най-отличителната черта на цитипатите е бил високия гребен, повърхностно подобен на този на съвременния казуар. Гребенът е сравнително нисък при вида C. osmolskae, с почти вертикален преден ръб, а при един от другите екземпляри, който все още не е получил конкретно име, е по-висок, с изпъкнал прорез в предния ръб, създаващ вид на квадрат.

Най-малко четири екземпляра цитипати са открити в позиция на мътене, като всички те са били разположени върху яйца, със задни крайници, симетрично разположени от всяка страна на гнездото, а предните крайници са покривали периметъра на гнездото. В наши дни тази поза на мътене се среща само при птиците и поддържа поведенческа връзка между тях и динозаврите тероподи.[2] Позицията за гнездене също подкрепя хипотезата, че те, както и други овираптори са имали пернати предни крайници, тъй като по-голямата част от яйцата е нямало да бъдат покрити от тялото на животното, освен ако не е било налице обширно покритие от пера по крайниците.[3]

  1. Paul, Gregory S. The Princeton Field Guide to Dinosaurs. New Jersey, Princeton University Press, 2010. p. 153. (на английски)
  2. Clark, J.M., Norell, M.A., & Chiappe, L.M. (1999). „An oviraptorid skeleton from the Late Cretaceous of Ukhaa Tolgod, Mongolia, preserved in an avianlike brooding position over an oviraptorid nest.“ American Museum Novitates, 3265: 36 pp., 15 figs.; (American Museum of Natural History) New York. (5.4.1999).
  3. Paul, G.S. (2002). Dinosaurs of the Air: The Evolution and Loss of Flight in Dinosaurs and Birds. Baltimore: Johns Hopkins University Press.