Ябълковидна орехотворка
Ябълковидна орехотворка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||
Ябълковидна орехотворка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ябълковидната орехотворка[1] (Cynips quercusfolii) е вид шикалкотворка, образуваща гали по листата и пъпките на някои видове дъб. Среща се из почти цяла Европа, включително и в България.[2]
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Както много други шикалкотворки и тази има сложен жизнен цикъл с редуващо се еднополово и двуполово поколение.
През ноември и декември летят женските от еднополовото (асексуалното) поколение. Те снасят яйцата си в пъпките на дъба. Върху тях се развиват малки (2 – 3 mm) яйцевидни еднокамерни гали с червен цвят.[3] По-късно цветът им се променя до тъмнолилав.[4] През пролетта от тези гали излиза партеногенетично развилото се двуполово поколение от мъжки и женски. След копулацията женските от двуполовото поколение снасят яйцата си в жилките от долната страна на дъбовите листа. Там се образуват еднокамерни сферични гладки зелени гали, които често имат червенина от едната страна подобно на ябълка. Образуваните върху зимен дъб гали имат неравности.[5] През есента галите стават жълто-кафяви и заедно с листата падат на земята. През ноември от тях излизат женските от еднополовото поколение и започва новият цикъл.
Гостоприемник
[редактиране | редактиране на кода]Галите се образуват върху следните видове дъб: Зимен дъб (Quercus petraea), Космат дъб (Q. pubescens), Обикновен дъб (Q. robur), Благун (Q. frainetto), Обикновен горун (Q. dalechampii).[5]
Имаго
[редактиране | редактиране на кода]Сексуалната женска е с дължина 2,6 – 2,9 mm. Асексуалната е по-голяма, с дължина 3,5 – 3,9 mm. Кафеникави със сребристи космици. Антенките с 13 – 14 членчета при женските и 15 по-дълги членчета при мъжките. Имагото се различава много трудно от сродните оси, по-лесно е разпознаването по гали.
-
Млади гали на двуполовото поколение
-
Ларва. В средата на галата се намира ларвната камерка
-
Стари гали
Неприятели
[редактиране | редактиране на кода]Галите на осата са ценен ресурс, от който се възползват множество други насекоми. Някои се развиват в галата заедно с ларвата на ябълковидната шикалкотворка (съквартиранти), а други паразитират върху ларвата. Смъртността на двуполовото поколение, причинена от съквартиранти, е в диапазона 6 – 60%, а тази от паразитоиди достига 85%.[6] Някои ципокрили могат да паразитират и по вече настанили се паразитоиди и по този начин стават хиперпаразитоиди. Такива са например Torymus auratus и Eurytoma brunniaentris в галите на еднополовото поколение.[6]
В галите на двуполовото поколение са установени следните съквартиранти и паразитоиди:[7]
В галите на еднополовото поколение са установени следните съквартиранти и паразитоиди:[7]
- Ceroptres clavicornis
- Saphonecrus connatus
- Saphonecrus haimi
- Synergus apicalis
- Synergus facialis
- Synergus pallicornis
- Synergus pallipes
- Synergus radiatus
- Synergus ruficornis
- Synergus thaumacerus
- Synergus tibialis
- Synergus umbraculus
- Eurytoma adleriae
- Eurytoma brunniventris
- Eurytoma setigera
- Sycophila biguttata
- Sycophila variegata
- Megastigmus dorsalis
- Megastigmus stigmatizans
- Torymus auratus
- Torymus cyaneus
- Torymus erucarum
- Torymus flavipes
- Torymus geranii
- Torymus macrurus
- Ormyrus nitidulus
- Ormyrus pomaceus
- Ormyrus nitidulus или O. pomaceus
- Caenacis lauta
- Cecidostiba fungosa
- Mesopolobus amaenus
- Mesopolobus fasciiventris
- Mesopolobus sericeus
- Mesopolobus cf. tibialis
- Eupelmus spongipartus
- Eupelmus urozonus
- Eupelmus vesicularis
- Aulogymnus gallarum
- Aulogymnus trilineatus
- Aprostocetus aethiops
- Baryscapus cf. pallidae
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златанов, Стоян. Насекомни вредители по дъба в България. Издателство на Българска академия на науките, 1971. с. 114.
- ↑ gbif.org: Cynips quercusfolii // Посетен на 8 юли 2024.
- ↑ Giertych, Marian и др. Spatial distribution of Cynips quercusfolii (Hymenoptera: Cynipidae) galls on leaves and within the crowns of oak trees // European Journal of Entomology. 2013. DOI:10.14411/eje.2013.089. с. 657.
- ↑ bladmineerders.nl: Cynips quercusfolii // Посетен на 8 юли 2024.
- ↑ а б Melika, George. Gall wasps of Ukraine, Volume 2. Vestnik Zoologii, 2006. с. 516 – 519.
- ↑ а б Csóka, György, Stone, Graham, Melika, George. The biology, ecology and evolution of gall wasps. 2005. с. 605, 610.
- ↑ а б Richard Askew et al. Catalogue of parasitoids and inquilines in cynipid oak galls in the West Palaearctic // Zootaxa. 2013. DOI:10.11646/zootaxa.3643.1.1. с. 657.
|