Epistulae ex Ponto

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Epistulae ex Ponto или Писма от Черно море е произведение на Овидий в четири книги от 1 век сл.н.е.[1]

Написана от 10, 12 до 17 г. е по време на изгнанието му в Томи (Tomoi, Tomis) в Малка Скития. Поемата е в книгите 3 – 5, като продължение на книгата му Tristia и съдържа писма до приятелите му, един от които е Публий Помпоний Грецин, до когото е адресирал през 10 г. три писма.

През 1821 г., по време на изгнанието му в Одеса, Александър Пушкин пише отговор „response“ на латинската поема, наречен To Ovid.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander Podossinov: Ovids Dichtung als Quelle für die Geschichte des Schwarzmeergebiets. Universitäts-Verlag Konstanz, Konstanz 1987, ISBN 3-87940-249-3.
  • Burkard Chwalek: Die Verwandlung des Exils in die elegische Welt. Studien zu den Tristia und Epistulae ex Ponto Ovids. Lang, Frankfurt u.a. 1996, ISBN 3-631-49403-3.
  • Karin Florian: Ovids Jahre am Pontus. Eine diachronische Analyse der Tristien und Epistulae ex Ponto als ein frühes Beispiel europäischer Exilliteratur. Studien-Verlag, Innsbruck u.a. 2007, ISBN 978-3-7065-4229-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Epistulae ex Ponto. Oxford University Press, 8 December 2005. ISBN 978-0-19-927721-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]