Helix

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Helix
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Коремоноги (Gastropoda)
разред:Стиломатофорни охлюви (Stylommatophora)
семейство:Helicidae
род:Helix
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Helix в Общомедия
редактиране

Helix са род сухоземни коремоноги мекотели от семейство Helicidae и е типов за семейството. Представителите му са естествени обитатели в Европа и Средиземноморието. Много от представителите на рода се срещат и в България. Един от най-известните е градинският охлюв, който се използва от хората като храна.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В черупката на охлювите са поместени вътрешните органи и част от мантията. Когато са активни кракът и главата излизат извън нея[1][2].

На главата се намират два чифта пипалца. Задните са по-големи от предните и на тях са разположени очите. Предните пипалца носят осезателни органи. Пипалцата при опасност могат да се прибират към главата. В устната кухина има добре развита радула, съставена от множество хитинови зъбчета.

Размерът на охлювите варира в зависимост от вида. Например Helrx aspersa израства в дължина до 35 mm[3], а Helix pomatia до 45 mm[4].

Охлювите дишат с бял дроб поместен в мантийната празнина. Постъпването на въздух в нея се регулира със специален клапан, който пропуска въздуха към нея.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Видовете са растителноядни. Могат да консумират изключително разнообразни видове растения. Helix aspersa се смята за вреден за селското стопанство вид.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

При нормални условия чифтосването е от април до август в дните на висока температура и влажност. Хермафродитни са, но се чифтосват кръстосано като обменят т.нар. „любовни стрели“. Снасят яйца, които се отлагат на влажно и сенчесто място. Няколко дни по-късно се излюпват малките охлювчета. Обикновено живеят по 2 – 3 години. Въпреки че е отбелязан случай на охлюв доживял до 30 години[5], то повечето видове не доживяват повече от 8 години. Причината е, че стават жертва на много хищници и паразити.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Видовете от род Helix са както следва:

Подрод Helix

Подрод Pelasga

Подрод Cornu

Подрод Без име

В България от род Helix са разпространени видовете[9]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Догель В. А. Зоология беспозвоночных: Учебник для ун-тов – 7-е изд., перераб. и доп. – М.: Высшая школа, 1981 – 606 с. – ISBN 978-5-903034-46-8.
  2. Зенкевич Л. А. Беспозвоночные / Л. А. Зенкевич. М.: Просвещение, 1968. – 603 с. – (Жизнь животных: В 6 т. / Л. А. Зенкевич; Т. 2).
  3. Ansart A., Vernon P., Daguzan J. Elements of cold hardiness in a littoral population of the land snail Helix aspersa (Gastropoda: Pulmonata). – Journal of Comparative Physiology B, 2002. – С. 619 – 625.
  4. Виноградная улитка, Roman snail, Apple snail (Helix pomatia) – информация на зоологическом сайте www.zooclub.ru.
  5. The Roman Snail, Helix pomatia
  6. Mylonas, M. 1996. Helix godetiana. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
  7. Frias-Martin, A. 1996. Helix obruta. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
  8. Heller, J. 1996. Helix texta. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
  9. Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, БАН, стр.38