Horten Ho 229

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В началото на 1943 г. в Германия била приета програма за бързото създаване на скоростен реактивен самолет. Програмата получила популярното име "1000-1000-1000", т.е. доставката на 1000 кг бомби на разстояние 1000 км със скорост 1000 км/ч. Конкурсът бил спечелен от "Команда-9" и представения от нея проект на самолет "H IX". Ръководители конструктори на "Командата" били Валтер Хортен и Раймар Хортен. Братята имали опит в създаването на "безопашни самолети" и "летящи крила". В разработките на самолетите братята търсели новото, оригиналното... Още през 1937 г. били в делови отношения с фирмата "Динамит АГ" в самолетите. Използването на тези материали водело до намаляването на теглото и стойността на самолета при запазване на якостта...

В края на август 1943 г. със заповед на райхсмаршала Херман Гьоринг започва изработването на два прототипа, условно обозначени: "H IXV1" и "H IX2". Сроковете са извънредно кратки. Единият (H IXV1) да бъде готов до март 1944 г. (без мотори - бел. авт.), а другия - до юни същата година с два турбореактивни мотора BMW 003A. Сглобяването на двата самолета ставало в престижната ремонтна фабрика в Гьотинген.

Конструктивно самолетът "H IX" бил изпълнен по класическата схема на "летящо крило". Обемът на центроплана (най-широката част на летящото крило - бел. авт.) давал възможност да се поберат: пилотът, моторите, шасито..., а в "бобровата опешка" - спирателният парашут.

Обшивката на „летящо крило“ се изпълнявала от шперплат с дебелина 17 мм за опитните образци. За серийното произвоство се предвиждала трикомпонентна обшивка с дебелина 15 мм, която се състои от два външни слоя от шперплат с дебелина 1,5 мм и вътрешен слой с дебелина 12 мм, който се състои от дървени въглища и стърготини, примесени с лепило. Дървените въглища трябвало да бъдат основният материал за "невидимостта" на самолета.

Първият полет на самолета "H IXV1" станал на 1 март 1944 г. точно по плана. Вторият полет се извършил на 5 март същата година, третият - на 23 март, и четвъртия - на 20 април. За буксир (H IXV1 бил без мотори - бел. авт.) се използвал самолет He 45 или He 111. Полетите се изпълнявали от летище Гьотинген.

Предвиденият втория опитен образец "H IXV1" мотор BMW 003A не бил готов. Това наложило използването на друг Jumo 004B, който бил с по-голям обем и по-тежък. Това наложило бързи конструктивни преработки на първоначалния проект. Въпреки това бил сключен договор с Фирмата "Гота", гр. Фридрихсроде, за производството на 20 броя от този тип ("H IX2") самолет, който бил наречен "Ho 229".

Лейтенант Ервин Цилер извършил порвия полет на втория образец "H IX2" с мотори Jumo 004B на 18 декември 1944 г. ... Четвъртият полет бил направен на 18 февруари 1945 г. Лейтенант Цилер отново бил летец изпитател. По време на изпитанията излязъл от строя десният мотор, получили се идруги повреди... Въпреки това Цилер успял да приземи машината, но "летящото крило" се преобърнало на земята, възпламенило се, а класният пилот загинал.

Техническите характеристики на "H IX2" ("Ho 229") са: разпереност - 16 м, площ на крилото - 52,8 м, стреловидност - 32,2, тегло на горивото - 1700 кг, мексималнсо тегло - 6876 кг, скорост на излитане - 150 км/ч, скорост на кацане - 130 км/ч, крайсерска скорост 900 км/ч, мксимална скорост - 990 км/ч.

Въпреки неудачите при четвъртия изпитателен полет във фабриката "Гота", Фридрихсгота. Към тази дата във фабриката се немирал напълно завършен и готов за изпитания самолет "Ho 229V3". Освен това в различни стадии на производство били "Ho 229V4", "Ho 229V5" и "Ho 229V6". Също така имало произведени детайли за производството на останалите 14 броя самолети от този тип. Всичко, попаднало в ръцете на победителите, било основно проучено от специалистите. Плененият "Ho 229V3" ("H IXV3") в пълна техническа изправност се съхранява Смитсъновия институт, САЩ.

Братята Хортен за първи път прилагат системата "Unsichtbar", т. е. снижаването на радарната и инфрачервената забележимост на самолета „Ho 229“ (HIX).

Намаляването на радарната забележимост е постигната от конструкторски и технологически разработки: "летящото крило", моторите - разположени вътре в центроплана, потопените въздухозаборници, използването на радиопоглъщащи материали за повърхностите на "летящото крило".

Намаляването на инфрачервената забележимост на самолета се постига чрез екранирането на изтичащата от моторите струя от „бобровата опашка“ и също така от система за охлаждане на струята.

Системата "Стелт" покрива напълно, постигнатото преди години от „Ho 229“, като естествено са използвани нови технологии, материали. Така са създадени в САЩ нашумелите в последните войни изтребител бомбардировач F-117А и стратегически бомбардировач В-2. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. инж. Здравко Банков, стр. 36 - 38, списание "Вселена наука и техника", м. септември, 2002 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]